— Помислих си, че ако събирате волни пожертвования, мога да си дам лептата — казах аз. Вие вземете все пак тези пари, за когато събирате пожертвования.
— О, колко мило от ваша страна — каза тя, а другата, приятелката й, ме изгледа. Другата си пиеше кафето и четеше някаква малка черна книжка, която приличаше на Библия, само че беше много тънка. Но пак нещо от рода на Библията. И двете закусваха само препечен хляб и кафе. Това много ме потисна. Страшно мразя да ям шунка с яйца или нещо такова, а някой до мен да яде само препечен хляб с кафе.
Те приеха моята лепта от десет долара. Хиляди пъти ме питаха сигурен ли съм, че мога да си позволя такава щедрост. Казах им, че имам доста пари у себе си, но като че ли не ми повярваха. Все пак приеха парите накрая. И двете толкова дълго ми благодариха, че просто ми стана неловко. Обърнах разговора към по-общи теми и ги запитах къде отиват. Казаха, че са учителки и идват от Чикаго, за да преподават в някакво калугерско училище на Сто шестдесет и осма или Сто осемдесет и шеста улица, изобщо на някоя от тези улици, чак по дяволите. Тази до мене, с железните очила, каза, че преподава английски, а приятелката й преподавала история и конституция. Тогава аз, глупакът, започнах да се питам, като е калугерка, какво ли си мисли тази, дето седи до мен и преподава английски, когато чете някои книги от английската литература. Не непременно много любовни, но в които се говори за любовници и прочие. Да вземем например тази Юстасия Вай от „Завръщане в родината“ на Томас Харди. Не че Юстасия е прекалено сексуална или нещо такова, но все пак се питаш какво си мисли една калугерка, като чете за тази Юстасия. Разбира се, не казах нищо. Само казах, че съм най-добър по английски.
— О, така ли? О, как се радвам! — каза онази с очилата, дето преподаваше английски.
— Какво четохте тази година? Много ми е интересно да зная.
Наистина беше симпатична.
— Ами повечето време са занимавахме с англосаксонците. „Беоулф“ и „Грендел“, и „Лорд Рандъл, сине мой“, и там всички тези неща. Но от време на време трябваше да четем и други книги, за специална бележка. Аз четох „Завръщане в родината“ от Томас Харди и „Ромео и Жулиета“, и „Юлий“…
— О, „Ромео и Жулиета“ ли? Прекрасно! Сигурно страшно ви харесва! — Съвсем не очаквах такова отношение от калугерка.