Изминах разстоянието с песен в душата. И веднъж казах на Марга:
— Усмихни се, сладка моя! След не повече от месец ще вечеряме в Тиволи.
— Сериозно?
— Напълно. Толкова си ми разказвала за онова място, че нямам търпение да го видя с очите си. Ето я сградата!
Нашият офис е на втория етаж. Сгря ми се сърцето, като видях познатите букви на матовото стъкло.
— След тебе, любима!
Сграбчих дръжката, за да отворя вратата на Маргрете.
Беше заключено.
Почуках, после натиснах звънеца. И още дълго правех ту едното, ту другото.
Подмина ни един черньо, понесъл всякакви принадлежности за чистене. Подвикнах му:
— Ей, чичо! Случайно да имаш ключ за тази стая?
— А, не са ми дали, мистър. И да знаеш, вътре нема никой. Тия удрят ключа към чет’ри и отпрашват.
— Ясно… Благодарско.
— Нема за к’во, мистър.
Щом се озовахме отново на улицата, аз се ухилих смутено.
— Ама че килимче ни постлаха. Значи си отиват към четири… Като я няма котката, мишките лудуват. Ще се търкалят глави, обещавам ти. Не мога да се сетя за друг шаблонен израз, който така да подхожда на положението. А, хрумна ми един. На просяците не им подхождат капризи. Мадам, ще се задоволите ли с нощен отдих в парка? Топло е и не се очаква дъжд. За комарите и москитите не взимаме допълнителна такса.
Преспахме в парка Линкълн, при това на игрището за голф. Тревата беше мека като кадифе, само че и комари не липсваха.
Не ни попречиха да си починем. Махнахме се, щом се появиха първите подранили играчи и ни се размина само с по някой отровен поглед. Възползвахме се от обществените тоалетни в парка и след малко бяхме много по-освежени и спретнати, аз — обръснат. Безплатната вода в изобилие ни замести закуската. Не виждах причини да се обезсърчавам. Беше твърде рано онези нехранимайковци от местното бюро да са дошли на работа, затова попитах първия срещнат полицай къде е общинската библиотека и добавих:
— Между другото, къде ви е летището?
— Кое?
— Ами площадката за кацане на дирижабли.
Ченгето изгледа Маргрете.
— Да не си е ударил главата някъде?
Точно като след удар с тояга се почувствах половин час по-късно, щом погледнах внимателно табелите в указателя на онази сграда… Без никаква изненада установих, че сред наемателите не се числи „Църковно обединение за благоприличие“. Но за да съм сигурен, качих се на втория етаж. В офиса сега имаше някаква застрахователна компания.
— Е, мила, остава ни да се отбием в библиотеката. Нека поне научим в що за свят попаднахме.
— Добре, Алек — весело отвърна Маргрете. — Слънце мое, много съжалявам, че си толкова разочарован, но пък на мен ми олекна. Аз… аз се боях до смърт само при мисълта да се срещна с жена ти.
— Няма. Никога. Обещавам ти. Ъ-ъ, и аз изпитвам облекчение. Както и глад.
След няколко крачки Марга промълви:
— Алек, не ми се карай.
— Няма, само ще те понабия. Какво има?
— Имам пет монети по четвърт долар.
— Сега би трябвало да те попитам: „А държа ли се като порядъчно момиче, чадо мое?“ Хайде, изплюй камъчето. Кого уби? И много ли кръв се разплиска наоколо?
— От вчера са. От флиперите. Всеки път, когато Хари печелеше безплатна игра, даваше ми по един четвъртак. Било за късмет.
Реших да не я набия. Разбира се, монетите не бяха законни в този свят, но за търговските автомати си ги биваше, и още как. Тъкмо подминахме една игрална зала, а там почти винаги поставят и автомати с пакетирана храна. Цените се оказаха страховити — петдесет цента за залежал сандвич, двадесет и пет за хапка шоколад. И все пак закуската беше по-добра от доста други по пътя дотук. А и не се чувствахме крадци. В моя свят дори монетите по четвърт долар бяха от почти чисто сребро.
Накрая отидохме в библиотеката да научим нещо повече за поредния свят. И почти веднага открихме — беше светът на Марга.
ХХ
Нечестивецът бяга, когато никой не го гони;
а праведникът е смел като лъв.
Въодушевлението на Маргрете бе не по-слабо от моето предишния ден. Бърбореше, усмивката не чезнеше от лицето й и направо заприлича на шестнайсетгодишно момиче. Озърнах се да открия някое закътано местенце, където да я нацелувам, без да ни сгълчи строг блюстител на реда. После си спомних, че в света на Марга никой не се гневи от тези простъпки… и я награбих както си стояхме насред читалнята.