— Какво?! Федералният прокурор в Портланд ги задържа като веществено доказателство.
— Сами, момчето ми, я не учи баба си как да краде кокошки. Доказателство за какво? Кой е обвинен? По кой член от кодекса? Да не би да се съмняват, че аз съм свил нещо от собствената си каса в трезора? За какво престъпление са доказателство ония мангизи?
— Как за какво? Някой ни открадна онези деветстотин хиляди!
— Сериозно? И кой е ищец в случая? И кой твърди, че изобщо е имало толкова пари в касата? Аз думичка не съм обелвал… От кого тогава е тръгнала мълвата? Хайде, Сам, вдигай слушалката на тоя телефон. Я да се обадим на федералния в Орегон. Ще го питаме на какво основание задържа парите. Да разровим тия говна до дъното. Ако оня клоун, дето зоба от държавната хранилка, е прибрал моите парици, искам да си ги върна.
— Брей, днес много напираш да си приказваш с властите! Чудно ми е да слушам това точно от тебе.
— Може пък да ме тресе пристъп на честност. Сам, нежеланието ти да звъннеш до Орегон ми казва всичко, което исках да знам. Повикали са те там като мой адвокат. Американски гражданин изчезва безследно по време на плаване, и то от кораб с чуждестранна регистрация, значи няма как да се опишат ценностите на въпросния тип, без да присъства адвокатът му. После връчват всичко на същия тоя адвокат само срещу една разписка. Сам, а какво направи с дрехите ми?
— А? Естествено, подарихме ги на Червения кръст.
— Тъй ли?
— Тоест, след като прокурорът разреши да ги приберем.
— Колко интересно… Значи федералният тежкар задържа парите, макар никой да не се е оплакал, че нещо липсва… обаче изтърва от поглед дрехите при положение, че има основания да се предполага убийство.
— Що за приказки?
— За себе си говоря. Някой ме бутна, а пък някой друг му е платил за това. Сами, и на двама ни е ясно къде са моите пари. — Станах и посочих. — Ей в оня сейф. Логиката го подсказва. Не би ги внесъл в банката, защото ще останат следи. Не би ги скътал вкъщи, че току-виж ги напипа жена ти. И изобщо не вярвам да си ги поделил с партньорите си от фирмата. Отваряй сейфа, Сам! Ще ми се да проверя дали вътре има само сто хилядарки… или цяло милионче.
— Полудял ли си!
— И се обади на прокурора. Ще го поканим за свидетел.
Така го вбесих, че езикът му сякаш залепна за небцето, а ръцете му се разтресоха. Никак не е безопасно да ядосвате дребнички мъже, а аз се извисявах над него с петнайсетина сантиметра, да не говорим за разликата в раменете и гръдния кош. Не би ме нападнал сам — адвокатите никога не си цапат ръцете. Само че отсега нататък трябваше да внимавам за изненада зад всеки ъгъл.
Май беше време да поохладим страстите…
— Сами, я не се впрягай толкова. Ти се опитваше да ме изпързаляш и аз ти го върнах. А иначе само добрият ни Господ знае какви ги вършат прокурорите. Гаднярът сигурно вече е прибрал пачката в джоба си… защото си мисли, че съм ритнал камбаната и няма как да се оплача. Добре, ще отскоча до Портланд да му смачкам фасона.
— Там са пуснали заповед за задържането ти.
— Така ли? И по какво обвинение?
— Съблазняване на жена от екипажа с измамни обещания за брак. — Той прояви достатъчно досетливост да погледне смутено Марга. — Моля за извинение, госпожо Греъм. Но вашият съпруг ме попита…
— Няма за какво да се извинявате — надменно отвърна тя.
— Значи съм голям палавник, а? И как изглежда мацето? Засукана ли е? А името й?
— Изобщо не съм я виждал, защото не се появи. Името ли? Беше нещо шведско. Я да си помисля… Аха, Гундерсон! Точно така — Маргрете Гундерсон.
Маргрете, благословена да е, изобщо не отвори уста, въпреки че я нарекоха шведка. Аз пък проточих смаяно:
— Виж ти, съблазнил съм я… на борда на кораб под чужд флаг, насред южните морета. За което издават заповед за арестуването ми в Портланд, щат Орегон. Сам, що за адвокат си ти? Как си позволил да зашлевят твой клиент с подобна хартийка?
— Хитър адвокат съм. И ти призна, че никой не може да предвиди какви ще ги свърши един федерален прокурор. Преди да ги назначат, вадят им мозъците от главите. А и нямаше смисъл да се препирам с него, защото всички те мислехме за умрял. Ето, грижа се за твоите интереси — предупредих те, за да не загазиш. Дай ми малко време, за да се оправя с тази глупост, после отиди в Портланд.
— Звучи разумно. А тук има ли някакви разровена мръсотия около мен?
— Не… Всъщност — и да, и не. Знаеш как стават сделките. Уверихме ги, че повече няма да се мяркаш наоколо, затова си затвориха очите. А ти взе, че се върна. Алек, никой не бива да те вижда тук или другаде в Тексас. По-точно, изобщо не е желателно да си в Щатите. Ще се разнесе мълвата и пак ще изровят старите папки.