— Маргрете… наистина не разбирам.
— Много добре разбирате!
— Не, не разбирам.
— А би трябвало. Това са вече единадесет дни! Всяка вечер ви задавам един и същ въпрос и вие всяка вечер ме отблъсквате! Господин Греъм, имате ли намерение някога пак да ме помолите да се върна по-късно?
— О, това ли било! Маргрете…
— Да, сър?
— Аз не съм Греъм.
— Сър?
— Казвам се Хергеншаймър. Точно преди единадесет дни аз те видях за пръв път в живота си. Съжалявам. Ужасно съжалявам, но това е самата истина.
VII
Но моля ви, погледнете ме;
ще говоря ли лъжа пред вашето лице?
Маргрете не е само сладка утеха, тя е и разумен зрял човек. Нито веднъж не възкликна изненадано, не се опита да ме уличи в лъжа, нито заяви: „О, не! Не мога да повярвам!“ След казаното от мен тя не произнесе нито дума, почака малко, после промълви:
— Не разбирам.
— Аз също не разбирам — признах си. — Нещо е станало, когато минах през огнената яма. Светът се е променил. Този кораб… — блъснах с юмрук стената на каютата — това не е корабът, на който пътувах преди. И хората ме наричат „Греъм“, когато аз много добре знам, че се казвам Александър Хергеншаймър. Но работата не е само в мен и в кораба — целият свят се е променил. Историята. Държавите. Тук няма въздушни кораби…
— Какво е това „въздушни кораби“, Алек?
— Ами… дето летят във въздуха като балоните. Всъщност са един вид балони. Само че се движат много бързо, с над сто възела.
Тя сериозно се замисли.
— Мисля, че е малко страшничко.
— Нищо подобно. Това е най-добрият начин за пътуване. Аз самият долетях дотук с един от тях, „Граф фон Цепелин“ от Североамериканските въздушни линии. Но в този свят няма въздушни кораби. Това окончателно ме убеди, че съм попаднал в друг свят и че не става дума за някаква хитроумна мистификация, чиято жертва съм. Пътуването по въздуха е толкова съществена част от икономиката на света, който познавам, че отсъствието му би променило всичко. Да вземем… Слушай, ти вярваш ли ми?
Тя изрече бавно и предпазливо:
— Вярвам, че ми казваш истината — такава, каквато я виждаш ти. Но за мен е съвсем различна.
— Знам, затова ми е толкова трудно да те убедя. Аз… Виж какво, ако не побързаш, ще пропуснеш вечерята, нали?
— Няма значение.
— Как да няма! Не бива да оставаш без вечеря, само защото аз съм направил някаква глупава грешка и съм наранил чувствата ти. А ако аз не се появя на масата, Инга ще прати някого да провери дали не съм болен или заспал. Виждал съм я да го прави, когато някой отсъства от масата. Маргрете, скъпа моя! Исках да ти кажа. Изчаквах случай да ти разкажа всичко. Имах нужда от това. Сега вече мога и трябва да го направя. Само че не мога да ти обясня всичко за някакви си пет минути, при това на крак. Ще намериш ли малко време да ме изслушаш довечера, след като оправиш леглата?
— Винаги ще имам достатъчно време за тебе, Алек.
— Добре тогава. Отивай да вечеряш, а аз ще сляза долу поне да разкарам Инга и ще те чакам тук, след като оправиш леглата. Става ли?
Тя кимна замислено:
— Добре. Алек… ще ме целунеш ли още веднъж?
По това разбрах, че ми вярва. Или иска да ми вярва. Спрях да се притеснявам за нея, дори се нахраних добре, въпреки че бързах.
Когато се върнах, тя ме чакаше и при влизането ми се изправи. Аз я прегърнах, целунах я бегло по носа и като я повдигнах за лактите, сложих я да седне в скута ми и заедно с нея се настаних на единствения стол в каютата.
— Мила моя, мислиш ли, че съм луд?
— Не знам какво да митля, Алек.
(Да, така каза, „митля“. Това й се случваше много рядко, но понякога под въздействие на емоциите започваше леко да фъфли. Иначе акцентът й беше по-добър от моето немислимо произношение, грубо като стържене на ръждива пила.)
— Знам — съгласих се. — И аз имам същия проблем. Възможностите са само две — или докато минавах през огъня се е случило нещо съвсем невероятно, нещо, което е променило целия ми свят, или съм напълно откачил. Дни наред съпоставях фактите… и се убедих, че светът наистина се е променил. Не са само въздушните кораби. Кайзер Вилхелм Четвърти не съществува, а на негово място има някакъв глупав президент на име Шмид. И други такива работи.
— Аз не бих нарекла хер Шмид „глупав“. Той е много добър президент, което е присъщо на всички немски президенти.