— Не мисля, че въобще можеш да бъдеш груба и вулгарна, Маргрете. Ти обаче отдаваш прекалено голямо значение на случайното разположение на няколко бенки. Аз целият съм покрит с бенки. Изобщо не съм изненадан, че някои от тях са подредени във формата на кръст отзад, където не мога да ги видя. И че Греъм също е имал бенки, които наподобяват моите.
— Не наподобяват. Същите са.
— Добре де… Има и по-добър начин да проверим. В бюрото е портфейлът ми. Всъщност, портфейлът на Греъм. И шофьорската му книжка. Неговата, с неговите пръстови отпечатъци. Не съм ги проверил, защото ни най-малко не съм се съмнявал, че той е Греъм, а аз съм Хергеншаймър и двамата сме различни хора. Но можем да погледнем. Вземи го, скъпа. Провери сама. Аз ще поставя отпечатък от палеца си върху огледалото в банята. Сравни ги и ще се убедиш.
— Но аз знам, Алек. Ти си този, който не вярва, затова трябва сам да провериш.
— Добре…
Предложението на Маргрете беше разумно и трябваше да се съглася с него.
Взех шофьорската книжка на Греъм, после поставих отпечатък от палеца си върху огледалото в банята, като първо потърках с пръст носа си, за да използвам естествената му мазнина. Стори ми се, че отпечатъкът не се вижда добре върху стъклото, затова изсипах малко талк на дланта си и духнах към огледалото.
Стана по-лошо. Сигурно пудрата, която използват детективите, е много по-фина от талка за бръснене, или пък аз не умея да го използвам. Залепих още веднъж палеца си, този път без пудра, погледнах двата отпечатъка, палеца си и отпечатъка върху шофьорската книжка и пак проверих дали наистина последният е от пръста на дясната ръка. Десният беше.
— Маргрете! Ще дойдеш ли да погледнеш, ако обичаш! — Тя влезе. — Гледай внимателно. Погледни палеца ми и трите отпечатъка. Линиите на всичките са под формата на дъга, но такива са половината пръстови отпечатъци на света. Главата си залагам, че и твоите имат същата форма. Кажи честно, можеш ли да твърдиш, че отпечатъкът върху тази книжка е точно от този палец? Или от левия? Може да са сбъркали нещо?
— Нищо не мога да кажа, Алек. Не разбирам от тези работи.
— Е… може би дори специалист би се затруднил на тази светлина. Ще трябва да го отложим до сутринта. Слънчевата светлина на палубата ще свърши работа. Ще ни трябва и гланцова хартия, тампон за печати и лупа… Бас държа, че господин Хендерсон ще може да ни снабди с всички тези неща. Какво ще кажеш за утре?
— Нямам нищо против. Тази проверка не е за мен, Алек, за себе си аз съм сигурна. Чувствам го със сърцето си, пък и видях твоя Южен кръст. Нещо е станало с паметта ти, но ти си ти… и един ден отново ще открием паметта ти.
— Не е чак толкова лесно, скъпа. Аз знам, че не съм Греъм. Маргрете, имаш ли някаква представа с какъв бизнес се е занимавал? Или с каква цел е тръгнал да пътува?
— Трябва ли и аз да говоря в трето лице? Не, Алек, никога не съм те питала за бизнеса ти. И ти никога не си проявил желание да ми кажеш.
— Да, мисля, че трябва да говориш в трето лице за него, поне докато не сравним пръстовите отпечатъци. Той женен ли беше?
— И това не ми е казал, а аз не съм го питала.
— Но си могла да предположиш… всъщност не, ти каза само, че си се „любила“ с този мъж, за когото ме смяташ, и че си спала с него.
— Упрекваш ли ме, Алек?
— О, не, не! (Да, упреквах я и тя го знаеше.) С кого спиш си е твоя работа. Но трябва да ти кажа, че аз съм женен.
За момент тя изгуби дар слово.
— Виж, Алек, не съм имала никакво намерение да увисна на врата ти.
— На врата на Греъм, искаш да кажеш. Аз не съм бил тук.
— Добре, на Греъм. Не съм се опитвала да вържа Алек Греъм. Двамата се любехме за наше взаимно удоволствие. Никой от нас не е отварял дума за брак.
— Добре де, извинявай, че изобщо подхванах този въпрос! Стори ми се, че това има някакво отношение към цялата тази загадка, това е всичко. Ще ми повярваш ли, Маргрете, че по-скоро съм готов да си отрежа ръката или да си извадя окото и да го хвърля, отколкото да те нараня по какъвто и да било начин?
— Благодаря ти, Алек, вярвам ти.
— Някога Исус е казал: „Върви и не греши повече“. Нали не мислиш, че съм дотолкова самомнителен, та да си позволявам да съдя по-строго от самия Исус? Аз даже не съм те осъждал, просто търсех някаква информация за Греъм. По-точно, за биснеса му. Кажи ми… случвало ли ти се е някога да се усъмниш, че участва в нещо незаконно?
Тя слабо се усмихна:
— Дори и да съм имала някакви съмнения, лоялността ми към него не би ми позволила да ги изкажа на глас. И понеже ти твърдиш, че си друг човек, нека да не говорим повече за това.