На изток хоризонтът сега беше сив и неравен. Може би бяха планини, или поне така си мислех, макар че никак не е лесно да се огледаш, когато кръгозорът ти е ограничен до някакви си двайсетина сантиметра над водната повърхност. Ако наистина бяха планини или хълмове, то сушата едва ли беше на повече от няколко мили. Сега вече всеки момент можеха да се появят лодките от Масатлан… ако в този свят изобщо имаше Масатлан. Ако…
В този миг се показа още една летяща машина.
Само донякъде наподобяваше първите две. Онези летяха успоредно на брега, едната от юг, другата от север. Последната се появи откъм брега и летеше общо взето на запад, макар че лъкатушеше.
Машината прелетя на север от нас, после се обърна и започна да кръжи около нас. Междувременно слезе достатъчно ниско, за да мога да видя, че вътре действително има хора. Като че бяха двама.
Трудно бих могъл да опиша формата на машината. Представете си хвърчащ сандък, дълъг метър и половина, широк над метър и с около метър разстояние между двете му повърхности.
Представете си, че този сандък е прикрепен под прав ъгъл към нещо с формата на лодка, наподобяващо ескимоски каяк, но по-широко, много по-широко — почти колкото самия сандък.
Най-отдолу са разположени още два такива каяка, но по-малки, успоредни на големия.
В единия край на това страшилище е моторът (после го разгледах), а отпред има перка — и това видях по-късно. Когато за пръв път зърнах невероятната конструкция, перката се въртеше с такава шеметна бързина, че не се виждаше. Но как се чуваше! Шумът, издаван от това съоръжение, беше оглушителен и непрекъснат.
Машината се завъртя към нас и се насочи надолу, така че предната й част идваше точно насреща ни като някакъв пеликан, спускащ се стремително да грабне мярналата се във водата риба.
Рибата бяхме ние. Побиха ме тръпки. Може би и Маргрете беше уплашена, макар да не издаде нито звук, но затова пък до болка стисна ръката ми. Очевидният факт, че не бяхме риба и че машината нито искаше, нито можеше да ни изяде, не правеше полета й по-малко ужасен.
Въпреки страха си (а може би точно благодарение на него) успях да видя, че конструкцията е поне двойно по-голяма от първоначалната ми преценка, когато за пръв път я видях високо в небето. Управляваха я двама пилоти, седнали един до друг зад стъклото в предната й част. Оказа се, че двигателите са два, разположени между двете повърхности на сандъка, единият отляво, другият отдясно.
В последния миг машината излетя нагоре като кон, прескачащ препятствие, и ни подмина. Въздушната струя, изпусната от нея, едва не ни помете от нашия сал, а от оглушителния шум ушите ми запищяха.
Чудовището се издигна малко нагоре, после отново зави към нас и се спусна, но този път не право към дюшека. Долните два каяка докоснаха водата и вдигнаха талази от пяна, също като опашка на комета, после машината намали скоростта, спря и остана върху водата, без да потъне!
Сега перките се въртяха много бавно и за пръв път ги видях… и се възхитих на инженерната мисъл, вложена в тях. Може и да не беше ефективно колкото вентилиращите перки, използвани в нашите управляеми въздушни кораби. Преставляваше обаче великолепно решение на проблема там, където издухването на въздуха беше трудно или дори невъзможно.
Но моторите, които издаваха такъв адски шум! Не разбирам как един инженер би могъл да се примири с подобно нещо! Както казваше един от моите професори (още преди термодинамиката да ме убеди, че призванието ми е да служа на Бог), шумът винаги е страничен продукт на слабата ефективност. Правилно конструираният двигател е тих като гроб.
Машината обърна и отново се приближи към нас, този път съвсем бавно. Пилотите я насочиха така, че да ни подмине само с два-три метра, после почти спряха. Единият се подаде навън от кабината и се подпря с лявата си ръка на една от подпорките, прикрепящи двете повърхности на сандъка една към друга. В другата си ръка държеше навито въже.
Когато летящата машина ни подминаваше, той метна въжето към нас. Аз го хванах и го стиснах здраво, но не можах да се плъзна във водата, защото Маргрете се хвана за мен.
Подадох й въжето.
— Нека най-напред издърпат тебе. Аз ще се хвърля във водата и ще те следвам.
— Не!