Имаше и още едно нещо, което тогава не разбрах, пък и след това не успях напълно да го проумея. Шефът на Санс беше „капитан“, такъв беше и комендантът. Двамата обаче имаха различен чин.
Бреговата охрана си служеше с военноморски звания, но онази малка част от нея, която работеше с летящите машини, използваше армейските звания. Мисля, че тази малка разлика има исторически корени. Както и да е, явно имаше търкания и разногласия. Морският капитан с четирите нашивки никак не беше склонен да се вслушва в думите на офицера от военновъздушната част като в Евангелието.
Лейтенант Санс му беше докарал двама голи корабокрушенци, които разправяха басни и морският вълк беше склонен да обвинява самия Санс за невероятната ни история.
Лейтенантът нямаше вид на уплашен. Струва ми се, че той не питаеше особено уважение към офицера, който в живота си не се е качвал по-високо от свраче гнездо. (След като се повозих на неговата катафалка, много добре разбирах защо няма никакво намерение да слага наколенките пред човек, който никога не се е издигал над морското равнище. Бях се сблъсквал с това явление дори и сред пилотите на управляеми балони, които делят хората на „летящи“ и „нелетящи“.)
След малко, като разбра, че не може да впечатли Санс, нито пък Маргрете, и че не е в състояние да общува с мен по друг начин, освен чрез Маргрете, комендантът вдигна рамене и даде нареждания, в резултат на които ние се озовахме в столовата. Мислех, че сме приключили. Сега обаче се връщахме, за да продължим, каквото и да значеше това.
Второто ни заседание с коменданта беше по-кратко. Той ни съобщи, че ще се срещнем със съдията по имиграционните въпроси в четири същия следобед. Щяхме да се явим пред упълномощения съдия, тъй като имиграционен съд нямаше. Междувременно можехме да се запознаем със списъка, в който се изброяваха оказаните ни услуги и цената им, а плащането щяхме да уредим със съдията.
Маргрете имаше съвсем слисан вид, докато поемаше листа. Поисках да узная за какво става дума.
Тя ми преведе. Погледнах сметката.
Повече от осем хиляди песос!
Не се изискваха кой знае какви познания по испански, за да прочетеш тази сметка. Повечето думи бяха близки до нашите. „Tres horas“ е три часа, и ние трябваше да платим за тричасово използване на „aeroplano“ — дума, която преди това бях чул от Маргрете, означаваща тяхната летяща машина. Трябваше да заплатим също и за времето на лейтенант Санс и сержант Домингес. Следваше още нещо, което вероятно беше цената на положените от двамата усилия или нещо от този род.
В сметката влизаше и горивото за „аероплана“, както и техническото обслужване.
„Pantalones“ е панталони. Беше посочена цената на този, който носех.
„Falda“ означава пола, „camisa“ е блуза. И костюмът на Маргрете определено не беше евтин.
Едно нещо от изброените ме слиса не с цената си, а с факта, че въобще беше включено. Мислех, че сме гости, а тук бяха посочени два обяда за по дванадесет песос.
Имаше дори отделно заплащане на времето на коменданта.
Понечих да попитам какво означават осем хиляди песос в долари, но млъкнах по средата на думата — сетих се, че нямам ни най-малка представа за покупателната способност на един долар в този нов свят, където съдбата ни захвърли.
Маргрете обсъждаше сметката с лейтенант Санс, който изглеждаше смутен. Той я убеждаваше в нещо и размахваше ръце.
Маргрете го изслуша и обясни:
— Тази идея не е на Анибал, Алек, дори и комендантът няма нищо общо. Тарифите за тези услуги — спасяването на корабокрушенци, използването на аероплана и така нататък — са определени от Кралския окръг — това, струва ми се, означава Мексико Сити. Лейтенант Санс казва, че става дума за политика на икономии, прокарвана на най-високо равнище. Всички обществени служби са подложени на натиск с цел сами да поемат издръжката си. Според него ако комендантът не ни представи сметка за спасяването ни и кралският инспектор научи, всичко ще бъде удържано от неговата заплата. При това ще му наложат и глоба, каквато кралската комисия сметне за необходимо. Освен това Анибал иска да знаеш, че е съкрушен от тази неприятна ситуация. Ако той беше собственик на аероплана, щяхме просто да бъдем негови гости. Той винаги ще гледа на тебе като на свой брат и на мен като на своя сестра.
— Кажи му, че изпитвам същите чувства към него и, моля те, направи го не по-малко цветисто от него.
— Ще го направя. И Роберто също иска да бъде включен.
— Същото се отнася и за сержанта. Само узнай как да се доберем до американския консул. Положението ни е твърде неприятно.