Не позволихме на сеньора Валера да наруши щастието ни, както не допуснахме съмнителното ни положение на „семейна двойка“ да провали нашия малко необичаен меден месец. Е, аз щях да го проваля заради вечната си склонност да анализирам неща, които не съм в състояние да разнищя. Но Маргрете е много по-практична от мен и просто не ми позволи да го направя. Аз се опитвах по рационален път да я убедя в законността на нашата връзка, като й доказвах, че полигамията не е забранена от Светото писание, а само от съвременните закони и нрави, но тя набързо ме отряза, като заяви, че не я интересува колко жени и наложници е имал цар Соломон и че нито той, нито който и да било библейски персонаж могат да й служат за модел в собственото й поведение. Ако не искам да живея с нея, да си кажа!
Млъкнах. Някои въпроси е по-добре да се избягват, отколкото да се предъвкват постоянно. Това модерно правило „да се изясняват нещата докрай“ също толкова често е погрешно, колкото е и решение.
Тя обаче демонстрираше такова открито пренебрежение към библейските авторитети по въпроса за многоженството, че не се сдържах и по-късно я попитах — не за полигамията, аз всячески избягвах този деликатен проблем. Попитах я какво мисли за вярата в Светото писание като цяло. Обясних й, че църквата, в която съм възпитан, се придържа към дословното тълкувание… „Библията като цяло, а не с определена цел“… Писанието беше точен запис на Божието слово… но аз знаех, че според други църкви духът му е по-важен от буквата… а някои бяха толкова либерални, че изобщо не си даваха труд да се замислят над Библията. Всички те обаче наричаха себе си християни.
— Маргрете, любима моя, като заместник-главен секретар на „Църковното обединение за благоприличие“ аз ежедневно влизах в досег с членовете на всички протестантски секти в страната и осъществявах връзка с редица римо-католически духовници на базата на онези въпроси, които биха ни помогнали да се съюзим в единен фронт. Рразбрах, че моята църква не държи монопола върху добродетелта. В главата на човек може да цари пълен хаос от религиозни правила и в същото време той да бъде добър гражданин и ревностен християнин.
В този миг си спомних нещо и се разсмях:
— Да вземем и отсрещната гледна точка. Един от моите католически приятели, отец Махъфи, ми заяви, че дори и аз бих успял да се промъкна в рая, защото добрият Бог в безкрайната си мъдрост е снизходителен към невежеството и заблужденията на протестантите.
Този разговор се проведе във вторник, почивния ни ден. Беше единственият ден в седмицата, когато ресторантът не работеше, затова двамата с Маргрете се озовахме на върха на „Cerro de la Neveria“ — Ледниковия хълм, което звучи далеч по-добре на испански — и тъкмо привършвахме обяда си на тревата. Хълмът се издигаше в деловата част на града, недалеч от ресторанта „Панчо Виля“, но беше истински идиличен оазис. Жителите на Масатлан следваха испанската традиция да превръщат хълмовете в паркове, вместо да ги застрояват. Щастливо местенце…
— Мила моя, не се опитвам да те приобщя към моята църква. Просто искам да науча за тебе колкото е възможно повече. Дадох си сметка, че не знам почти нищо за църквите в Дания. Повечето датчани са лютерани, струва ми се — но имат ли те своя собствена църква, подкрепяна от държавата, както е при други европейски народи? Както и да е, интересува ме коя е твоята църква и дали тя се придържа към строгото тълкувание на Писанието или е по-либерална? За мен е интересно също да знам как гледаш ти на нея. Спомни си думите на отец Махъфи — аз съм на неговото мнение. Не мисля, че райските двери са открити само за моята църква.
Бях се опънал на тревата, а Маргрете седеше, обхванала коленете си с ръце и загледана на запад, към морето. В този миг не виждах лицето й. Тя мълчеше.
— Не ме ли чуваш, мила?
— Чувам те.
Отново почаках, но след като не получих отговор, добавих:
— Ако смяташ, че чета проповеди там, където не им е мястото, извинявай. Оттеглям въпроса си.
— Не. Знам, че един ден ще трябва да ти отговоря. Алек, аз не съм християнка. — Тя пусна коленете си, обърна се на хълбок и ме погледна право в очите. — Можеш да се разведеш с мен също така лесно, както се ожени, достатъчно е само да ми кажеш. Няма да се съпротивлявам, просто ще се оттегля без шум. Но, Алек, когато ми каза, че ме обичаш и че пред лицето на Бога ние сме съпрузи, ти не ме попита за религията ми.