Единственият начин, по който Маргрете можеше да бъде спасена, беше да се отрече от своята ерес и да се стреми към пречистване. Трябваше обаче сама да го постигне — аз не можех да го направя вместо нея.
Най-многото, което можех да сторя, беше да я накарам да търси спасение. Но трябваше да действам много внимателно. Не можеш да накараш пеперуда да кацне на ръката ти, като размахваш меч. Маргрете не беше затънала в невежество езичница, която трябва просто да бъде просветена. Не, тя беше родена в лоното на християнството и го беше отхвърлила с отворени очи. Можеше да се позовава на Светото писание така свободно, както и аз самият — явно беше изучавала Библията много усърдно, далеч по-задълбочено от повечето миряни. Никога не я попитах кога и защо е трябвало да го прави, но ми се струва, че е било по времето, когато вече се е готвела да изостави християнската вяра. Маргрете беше толкова сериозна и такъв чудесен човек, че без съмнение никога не би предприела такава крайна стъпка без задълбочено предварително проучване.
Търпеше ли отлагане проблемът на Маргрете? Дали разполагах поне с тридесетина години, за да надникна в мислите й и да намеря най-добрия подход? Или Армагедон беше толкова близко, че дори един ден забавяне да я осъди на вечен мрак?
Общото между Рагнарок и християнския Армагедон беше това, че последната битка трябваше да бъде предшествана от големи чудеса и знамения. Дали случилото се досега не беше знак свише? Маргрете го приемаше така. И за мен самия мисълта, че то предвещава Армагедон, беше по-привлекателна от другата възможност, т.е. предполагаемата ми параноя. Възможно ли беше цял кораб да претърпи корабокрушение и световете да сменят местата си, само за да ми се попречи да сравня отпечатъците от пръсти? По едно време си мислех, че е възможно, но сега… О, я стига, Алекс, не си чак толкова важна особа!
(А може би съм?)
Никога не съм бил сред „хилядниците“. Много добре знам колко често числото хиляда се среща в Библията, особено в пророчествата, но никога не съм вярвал, че Всемогъщият е трябвало да прибегне до цифри — дори и когато става дума за хилядолетия — само за да зарадва номеролозите.
От друга страна знам, че твърде много иначе разумни и дълбоко набожни хора отдават огромно значение на наближаващия край на Второто хилядолетие и очакват Страшният съд, Армагедон и всичко останало да настъпи по това време. Те намират доказателства за това в Библията и твърдят, че се потвърждава от надписите в Хеопсовата пирамида и множество апокрифи.
Разминават се обаче в мненията си за края на хилядолетието. Дали е двехилядната или две хиляди и първата година след Христа? Или пък става дума за 7 април 2030 година, три следобед по местно ерусалимско време? Ако наистина учените са определили вярно времето на Разпятието (и на земетресението в момента на смъртта Му), независимо от светското летоброене. А може би е Страстният петък на 2030 година, изчислено по лунния календар? Това никак не е проста работа, ако си припомним какво се опитваме да пресметнем.
Но ако вземем за отправна точка не Разпятието, а раждането на Христа, веднага бие на очи, че нито наивната двехилядна, нито почти толкова наивната две хиляди и първа година могат да бележат края на хилядолетието, защото Христос е роден във Витлеем на Коледа … през петата година преди Христа!
Всеки образован човек го знае, но почти никой не се замисля върху това.
Как е възможно най-голямото събитие в цялата история, рожденият ден на Божието Въплъщение, да се сбърка с пет години? Невероятно!
Как ли? Много лесно. През шести век някакъв монах направил аритметична грешка. Сегашното летоброене („след Христа“) е въведено векове след раждането на Христос. Всеки, който се е опитвал някога да разчете на някой крайъгълен камък дата, изписана с римски числа, може да разбере и да оправдае грешката на брат Дионисий. През шести век толкова малко хора са можели да четат, че грешката остава неразкрита дълги години, а когато все пак я открили, вече било твърде късно да се поправи. Така се стигнало до нелепата ситуация, че Христос е роден пет години преди Христа! Недомислие, което може да бъде загладено само като се изтъкне, че едното изчисление се опира на факти, а другото — на грешка в летоброенето.
В продължение на две хиляди години грешката на добрия монах била без особено значение. Сега обаче тя е от особена важност. Ако „хилядниците“ са прави, краят на света би трябвало да се очаква на идущата Коледа!
Моля, обърнете внимание, че не казвам „на двадесет и пети декември“. Денят и месецът на раждането на Христос са неизвестни. Матей отбелязва, че цар е бил Ирод; Лука твърди, че цезар е бил Август, а Сирений е бил управител на Сирия, освен това всички знаем, че Мария и Йосиф са тръгнали от Назарет за Витлеем, за да ги преброят и обложат с данъци.