Армията на спасението.
Щом се добрах до телефонен указател, вече нямах никакъв проблем да открия адреса на мисията (трябваше ми малко повече време да разпозная телефонния апарат, когато попаднах на такъв. Едно предупреждение към пътешествениците в други светове — най-дребните промени понякога са по-объркващи от значимите.)
Двадесет минути по-късно, след като се заблудихме само веднъж, двамата с Маргрете стигнахме мисията. Отвън на тротоара четирима от питомците бяха събрали тълпа слушатели. Те се опитваха да изсвирят „Скалите на времето“ — с валдхорна, барабан и две дайрета — и се справяха нелошо, но им липсваше баритон и аз почти се изкуших да се присъединя към тях.
Но когато между нас и мисията оставаха само няколко постройки, Маргрете спря и ме дръпна за ръкава.
— Алек… Нужно ли е?
— Как така? Какво има, скъпа? Мислех, че сме се разбрали.
— Не, сър. Вие просто ми наредихте.
— Хм… Може и така да е. Не искаш ли да идем при Армията на спасението?
Тя пое дълбоко дъх и шумно издиша.
— Алек… Не съм стъпвала в храм, откакто… откакто напуснах лютеранската църква. Да вляза сега… Мисля, че ще бъде грях.
(Боже Господи, какво да правя с това дете? Тя е вероотстъпничка не защото е варварка… а защото принципите й са по-строги дори от Твоите. Насочи ме, моля те, и го направи бързо!)
— Мила моя, ако наистина го чувстваш като грях, няма да го правим. Само ми кажи как да постъпим — моите идеи се изчерпаха.
— Ами… Алек, може би тук има и други организации, към които може да се обърне човек, изпаднал в нужда?
— Без съмнение. В град като този римо-католическата църква не може да не разполага с повече от един приют. Трябва да има и други протестантски църкви. Също и еврейска. Освен това…
— Мислех си за организации, които не са свързани с църквата.
— А, така ли? Маргрете, и двамата знаем, че това всъщност не е моята родина. Нищо чудно да знаеш за нейните порядки толкова, колкото и аз. Може тук да има приюти за бездомни, които не свързани по никакъв начин с църквата. Не съм сигурен, съществува тенденция църквата да монополизира това поприще — кому ли още е притрябвало! Ако вече не се стъмваше, а беше през деня, щях да потърся нещо от рода на „Обединение за благотворителност“, „Благотворителен фонд“ или друго заведение с подобни функции и да видя какво ни се предлага. Но сега… Да потърсим някой полицай и да го помолим за помощ е единственият друг вариант, за който мога да се сетя по това време на деня… и мога също да ти кажа предварително какво ще направи всеки полицай в тази част на града, ако му кажеш, че нямаш къде да спиш. Още на минутата ще те упъти към мисията. Добрата стара Армия на спасението!
— В Копенхаген — или в Стокхолм и Осло — щях да отида право в главното полицейско управление. Там просто молиш да ти посочат място за нощуване и те го правят.
— Искам да ти напомня, че това не е Дания, нито Швеция, нито пък Норвегия. Тук може просто да ни затворят — мен в изтрезвителното, а тебе в ареста за проститутки. А на сутринта да ни обвинят в скитничество… но може и да не го направят. Нямам представа.
— Наистина ли Америка е толкова жестока?
— Не знам, мила — това не е моята Америка. Но не искам да усложнявам нещата. Скъпа… а ако заработя онова, което ще ни дадат, ще можем ли да прекараме нощта при Армията на спасението, без да го почувстваш като грях?
Тя сериозно се замисли. Най-големият недостатък на Маргрете е пълната липса на чувство за хумор. Добродушие — колкото искаш. Неподправена детинска радост от играта — също. Но чувството за хумор… „Животът е истински и много сериозен…“
— Ако това може да се уреди, Алек, няма нищо лошо. Аз също ще работя.
— Не е нужно, скъпа. Ще вкарам в действие моята професия. Когато нахранят безпризорните, ще има купища мръсни чинии — а пред тебе стои шампионът тежка категория по миене на чинии за цяло Мексико и „Лос Естадос Унидос“.
И така, първо мих чинии. После помогнах да раздадат молитвениците и организирах вечерната служба. Освен това заех от брат Еди Маккоу, помощника на настоятеля, самобръсначка и ножче. Разказах му как сме попаднали в града — че сме почивали на мексиканската Ривиера и сме се пекли на слънчице, когато ни е връхлетяло земетресението, и така му разтегнах всички лъжи, които бях подготвил за имигрантската служба, но не бях успял да изредя.
— Всичко пропадна. Парите, пътническите чекове, паспортите, дрехите, билетите за връщане, резервациите. И въпреки това сме късметлии. Поне сме живи.
— Бог бди над вас. Казахте, че сте твърд във вярата?
— От доста години.
— На нашите заблудени овце ще им бъде от полза общуването с вас. Когато дойде време, ще им разкажете ли всичко? Вие сте първият очевидец. И ние тук го усетихме, но само съдовете в шкафа издрънчаха.