Няма начин! Ето защо не ги допуснахме в ЦОБ.
И все пак… Може би този път бяха прави.
Това насочи мислите ми към най-неотложния от всички въпроси — как да върна Маргрете при Бога, преди да прозвучи тръбата и да се чуе Божият глас.
Това „как“ зависеше твърде много от отговора на въпроса „кога?“. Теолозите, които се разграничават от „хилядниците“, силно се различават в предвижданията си за времето на Страшния съд.
Аз съм привърженик на научния метод. Какъвто и проблем да се разисква, верният отговор винаги е един: погледнете в Библията. Така и направих — нали сега живеех в мисията на Армията на спасението и можех по всяко време да надникна в Светото писание. Четях и препрочитах, докато най-сетне разбрах защо теолозите така се разминават в преценките си.
Дайте да се разберем: Библията е самото Божие слово, поднесено буквално. Никъде обаче Бог не обещава, че то ще е лесно за четене.
Въплътен в Божия син — Исус от Назарет, Месията — Бог безброй пъти обещава на учениците си, че тяхното поколение (т.е. поколението от първия век след раждането на Христа) ще стане свидетел на неговото завръщане. Многократно се повтаря и обещанието му, че ще се върне след хиляда години… а може би става дума за две хиляди години или за някакъв друг срок, когато цялото човечество ще е опознало Евангелието?
Каква е истината?
Всичко това е истина, стига да умееш да я прочетеш. Исус наистина се е върнал при поколението на Дванадесетте апостоли на първия Великден — Възкресение Христово. Това е неговото първо завръщане, което е било жизнено необходимо, за да докаже на всички, че наистина е Син Божи и Бог. Той се завръща и хиляда години по-късно и в своето безкрайно милосърдие дарява на своите чеда още един велик дар — нов срок на изпитание — вместо да позволи грешниците да бъдат запратени в Геената огнена. Безкрайна е Неговата доброта!
Тези дати се откриват трудно и това е разбираемо — Той не е смятал да насърчава грешниците да грешат, убедени, че Съдният ден е отложен. Но има нещо, което е казано ясно, точно и недвусмислено и е повторено неведнъж — Той очаква от всяко свое чедо да изживее всеки ден, всеки час, всеки удар на сърцето си така, сякаш е последният. Кога ще настъпи краят на тази епоха? Кога ще прозвучи Божият глас и Тръбата? Кога е денят на Страшния съд? Сега! Предупреждение няма да има. Нито време за покаяние на смъртния одър. Човек трябва да живее в благоволение… ако ли не, когато настъпи часът, ще бъде запратен в огнената яма, за да изгаря в адски мъки до края на вечността.
Така гласи Божието слово.
А за мен това е гибелният глас на съдбата. Не ще има период на изпитание, през който да върна Маргрете при стадото… Гласът Му можеше да прозвучи още в същия миг.
Какво да правя, какво?
За смъртен, който не може да реши някой голям проблем, има само една възможност — да се обърне към Бога с молитва.
Това правех и аз, отново и отново. Молитвите никога не остават без отговор. Трябва само да знаеш как да го разтълкуваш… и може да се окаже, че това не е отговорът, който си очаквал.
Но да оставим тази тема… Божието — Богу, кесаревото — кесарю.
Аз, разбира се, предпочетох да работя шест дни седмично вместо пет (това прави повече от тридесет и две хиляди долара годишно!), защото ми трябваше всеки цент, който можех да изкарам. Маргрете имаше нужда буквално от всичко — пък и аз самият. Особено нужни ни бяха обувките. Тези, които носехме по време на катастрофата в Масатлан, бяха много добри, само че за мазатланските селяци. Те обаче се бяха очукали по време на двудневното ни ровене из развалините след земетресението, а тук съвсем се износиха и бяха готови за боклуджийската кофа. И така, трябваха ни обувки, поне по два чифта за всеки от нас — единият за работа, другият за неделните дни.
Трябваха ни и куп други неща. Нямам представа от какво има нужда една жена, но то при всички положения е повече, отколкото при мъжете. Трябваше да дам парите на Маргрете и да я насърча да си купи онова, от което се нуждае. Аз можех да мина и само с обувки и един дочен панталон (за да не съсипя единствената си прилична дреха), макар вече да си бях купил самобръсначка и да се бях подстригал в бръснарницата недалеч от мисията. Там подстригването струваше само два долара — ако се съгласите да ви подстригва най-неопитният стажант. Аз се съгласих. Маргрете ме огледа и кротко отбеляза, че и тя би могла да се справи не по-зле, като да спестим два долара. Малко по-късно тя взе ножиците и оправи пораженията, които некадърният чирак ми беше нанесъл… и от този ден нататък повече не дадох пари за бръснар.