— Щом предпочиташ, така да бъде. Но за днес няма да получиш премията от един долар на час. И ако утре закъснееш само с една минута, ще считам, че си отспиваш и ще окача табелата на витрината.
— Аз не съм пияница, господин Каугърл.
— Ще видим.
Той се обърна към счетоводната си машина и направи нещо с клавиатурата. Не знам каква беше тази манипулация, защото така и не ми стана ясно как работи. Беше сметачна машина, но нямаше нищо общо със сметалото на Бебидж. Тя имаше клавиши като на пишеща машина, но в горния й край се намираше едно прозорче, в което по някакъв магически начин се появяваха цифри и букви.
Машината забръмча и иззвънтя. Той бръкна в нея, извади някаква карта и ми я подаде.
— Заповядай.
Взех я и започнах да я разглеждам. Отново ме обзе уплаха.
Картата представляваше парче картон десетина сантиметра широко и двайсетина дълго, върху което бяха пробити множество дупчици, и с напечатан текст, гласящ, че това е чек от Търговската и спестовна банка на Ногалес, чрез който „Ронс Грил“ се разпорежда да се изплатят на Алек Греъм… Не, сумата не беше сто долара.
Петдесет и един долар и седемдесет и пет цента!
— Нещо не е наред ли? — попита Каугърл.
— Ами… очаквах да получа по дванадесет долара и половина на час?
— Аз ти плащам толкова. Осем часа при минимално заплащане. Можеш да провериш какво ти е удържано. Тези сметки не съм ги правил аз. Машината ми е IBM 1990 и ползвам софтуер на IBM — „Пеймастър Плъс“… а фирмата дава награда десет хиляди долара на всеки, който успее да докаже, че машината или софтуерът са направили грешка при изчисляване на заплащането. Ето, виж. Бруто имаш сто долара. Всички удръжки са изброени. Събери ги и после ги извади от общата сума. Сравни полученото с резултата, който машината ти дава. Само не упреквай мен. Тези закони не съм ги писал аз и ги харесвам не повече от тебе. Ти разбираш ли, че всеки мияч, който се хваща на работа, независимо дали е емигрант или е от нашите, иска да му плащам в брой и да забравя за удръжките? Знаеш ли каква глоба ме чака, ако ме хванат да го правя? А ако ме хванат втори път, ясно ли ти е какво ще ми се случи? Не ме гледай на кръв — по-добре иди го кажи това на правителството!
— Не, аз просто не съм наясно. Всичко това е ново за мен. Можете ли да ми кажете какви са тези удръжки? Какво значи например „Админ.“?
— Означава „административна такса“, но не ме питай защо трябва да я плащаш, тъй като аз съм този, който води счетоводството и определено никой не ми плаща за това.
Опитах се да проверя и останалите удръжки според напечатаните с дребен шрифт пояснения. „СО“ се оказа „Социално осигуряване“. Онази млада дама сутринта ми беше обяснила в какво се състои то… но аз й казах, че идеята наистина е чудесна, обаче аз засега ще се въздържа да се включа, защото все още не съм в състояние да си го позволя. „Мед. Ос.“, „Болн. Ос.“ и „Стомат. Ос.“ — това беше достатъчно ясно, но аз и него не можех да си позволя. А какво ли значеше това „ОЗ217“? В указанията се посочваха само страница и дата в „Общ. Рег.“. А това „Държ. Обр.“ и „ЮНЕСКО“?
И какво, за бога, означаваше „Данък общ доход“?
— И все пак не разбирам. Всичко това е ново за мен.
— Алек, ти не си единственият, който не го разбира. Но защо казваш, че е ново? Сблъсквал си се с него през целия си живот… и баща ти, и дядовците ти, и така нататък.
— Съжалявам. Какво значи „Данък общ доход“?
Той примигна насреща ми.
— Сигурен ли си, че не искаш да се чупиш?
— Какво значи „да се чупиш“?
Той въздъхна.
— Не знам, но аз искам. Виж какво, Алек. Вземи чека и иди да обсъждаш удръжките с правителството, не с мен. Изглеждаш ми искрен, така че сигурно нещо те е ударило по главата, когато е станала оная работа в Мазатлан. Аз искам да си ида у дома да си почина, затова бъди така добър и го вземи.
— Добре. Сигурно сте прав. Само че аз не познавам човек, който би се съгласил да ми го осребри.
— Няма проблеми. Ще ми го препратиш обратно и аз ще ти платя в брой. Само запази квитанцията, защото в данъчното ще искат да видят всички квитанции, за да ти върнат надплатеното — ако има такова.
И това не ми беше ясно, но все пак запазих квитанцията.
Независимо от стъписването ми, когато научих, че почти половината ми заплата е изчезнала още преди да съм я видял, ние с всеки изминал ден се чувствахме по-сигурни, защото, между нас казано, двамата с Маргрете разполагахме с над четиристотин долара седмично, които ни бяха достатъчни не само да оживеем, но и да се снабдим с дрехи и с други необходими неща. На теория тя получаваше същата заплата, каквато вземаше и заместваната от нея готвачка — двадесет и два долара на час при четиридесет и осемчасова работна седмица, тоест петстотин двадесет и осем долара седмично.