— Не.
— Това е добре. Не купувайте нищо, нищо не подписвайте, не се хващайте на бас с него. И се радвай, че си омъжена, Маги. Той има жени в три щата, така че си в безопасност.
— Не са три, а четири — поправи я Стив.
— Четири ли са вече? Честито! За дамската тоалетна се минава през кухнята, Маги. До мъжката се заобикаля отвън.
Тя пъргаво се отдалечи, а полата й изшумоля.
— Много свястно девойче — каза Стив. — Знаете какво разправят за келнерките, особено в шофьорските кръчми. Хейзъл е може би единствената келнерка на магистралата, която не си продава оная работа. Ела с мен, Алек.
Той стана и ме поведе навън към мъжката тоалетна. Последвах го. Докато се усетя какво казва и вече беше твърде късно да се възмутя, че си позволява такъв език в присъствието на дама. Но бях принуден да призная, че Маргрете ни най-малко не се стресна, просто прие казаното като информация. По-точно като комплимент по адрес на Хейзъл. Струва ми се, че най-големите проблеми, които ми създава тази непрекъсната смяна на световете, са свързани не с икономиката, не с обществените отношения, нито с технологиите, а най-вече с езика и оттук с нравите и съответните табута.
Когато се върнахме, бирата ни чакаше, чакаше ни и Маргрете — бодра и освежена.
— Скол! — вдигна чашата си Стив.
— Скаал! — откликнахме ние.
Отпих малка глътка от бирата, после една по-голяма. Точно от това имах нужда след цял ден, прекаран на пустинната магистрала. Моралното ми падение на парахода „Конге Кнут“ включваше и повторното ми запознаване с бирата — питие, до което не се бях докосвал от студентските си години в инженерното училище, при това в малки количества — тогава парите не стигаха да се потопя в порока. Сегашната бира беше превъзходна, но като че не толкова хубава, колкото датският „Туборг“, сервиран на кораба. Знаете ли, че в Библията няма нито една дума срещу бирата? Всъщност там думата „пиво“ се използва в значение на „изворна“ или „кладенчова вода“.
Пържолите бяха фантастични.
Под размекващото въздействие на бирата и хубавата храна аз изведнъж се усетих, че се опитвам да обясня на Стив как се е стигнало дотам късметът да ни измени и да приемаме милостиня от чужди хора… но на практика не казвах нищо. Маргрете слуша известно време и изведнъж заяви:
— Кажи му, Алек.
— Мислиш ли, че трябва?
— Мисля, че Стийв има право да знае. Аз му вярвам.
— Чудесно. Стив, ние сме чужденци, пришълци от друг свят.
Той не се изсмя, дори не се усмихна, просто изглеждаше заинтригуван.
— От летяща чиния ли? — попита той.
— Не. Става дума не за друга планета, а за друга вселена. Макар планетата сякаш е същата. Днес малко по-рано Маргрете и аз се намирахме в един щат, наречен Аризона, в град на име Ногалес. После всичко се промени. Градът изчезна и се промени напълно. Аризона изглежда горе-долу по същия начин, макар че не познавам много добре този щат.
— Територия.
— Моля?
— Аризона не е щат, а територия. Разделението на щатове беше премахнато с гласуване.
— А, и в моя свят беше така. Нещо, свързано с данъците. Само че ние не идваме от моя свят. Нито от света на Марго. Идваме от… — Запънах се. — Не мога да го кажа както трябва. Ти можеш ли да го обясниш, Марго?
— Не мога да го обясня — отговори тя, — защото аз самата не разбирам. Но това е самата истина, Стийв. Аз съм от един свят, Алек е от друг, после живяхме в трети свят, а тази сутрин попаднахме в четвърти. И ето ни сега тук. Затова нямаме никакви пари. Искам да кажа, че имаме пари, но тук те не са пари.
— Не може ли да ми кажете за тези светове един по един, че ми се замая главата? — каза Стив.
— Тя е сменила два свята — обясних аз.
— Не, скъпи, три бяха. Може би си забравил за света на айсберга.
— Не, броя го и него. Аз… Извинявай, Стийв, ще се опитам да ти разкажа за световете последователно. Само че не е лесно. Тази сутрин… влязохме в една сладкарничка в Ногалес, защото исках да купя на Маргрете сметанова мелба с горещ шоколад. Седнахме на една маса — един срещу друг, както сме сега — и по този начин гледах право към светофарите…
— Към кое?
— Към групата пътни светлинни сигнали — червени, зелени и жълти. Така забелязах, че светът ни отново се е променил. В този свят сега няма сигнални светлини или поне аз досега не съм видял такива. Има само полицаи по движението. Но в света, в който се намирахме сутринта, вместо регулировчици използват сигнални светлини.
— Да не би да го правят с огледала? И какво общо има това със сметановата мелба на Маги?
— Това, че когато бяхме корабокруширали и плавахме из океана, Маргрете искаше сметанова мелба с горещ шоколад. Тази сутрин за пръв път ми се удаде възможност да й купя. Когато светофарите изчезнаха, разбрах, че отново сме сменили света, а това означаваше, че парите ми пак не струват нищо. И не мога да й купя с тях сметанова мелба. Нито да й платя вечерята тази вечер. Нямам пари. Такива, които да вървят, искам да кажа. Разбираш ли сега?