Щом я видях пременена така, аз й прошепнах:
— В никакъв случай не бих ти позволил да се покажеш пред хора в това безсрамно облекло.
— Мили, не се вкисвай толкова рано сутрин. Нали знаеш колко е горещо.
— Не се шегувам. Забранявам ти да купиш това!
— Алек, не си спомням да съм искала разрешението ти.
— Противиш ли ми се?
Тя въздъхна.
— Така излиза, макар и да не ми се иска. Взе ли си бръснача?
— Нали ме видя да го вземам?
— Бельото и чорапите ти са у мен. Имаш ли нужда от още нещо в момента?
— Не. Маргрете, престани да заобикаляш въпроса ми!
— Скъпи мой, вече ти казах, че няма да се карам с тебе пред други хора. Към тези дрехи купих и пола, която се увива по кръста, тъкмо се канех да си я сложа. Остави ме да го направя и да уредя сметката. После ще излезем навън да си поговорим на спокойствие.
Колкото и да бях кипнал, съгласих се. Не бива да пропусна факта, че благодарение на нейната грижовна разсъдливост излязохме от онова дюкянче с повече пари, отколкото имахме на влизане. Как ли? Ами костюмът от моя patron дон Хайме, толкова нелеп на раменете ми, изглеждаше напълно задоволително, когато го премери собственикът на магазинчето. Всъщност той дори малко приличаше на дон Хайме. Предложи да размени костюма срещу онова, което аз си избрах.
Но Маргрете настояваше да ни доплати. Поиска пет долара, получи два.
Докато тя уреждаше окончателно сметката, научих и как е направила същата магия, отървавайки се от онзи официален дамски костюм, от който вече нямаше нужда. И тъй, влязохме в магазина със 7 долара и 55 цента. Тръгнахме си с 8 долара и 80 цента… и удобно за пустинята облекло, гребен (един за двама ни), раница, сгъваем бръснач и малко бельо и чорапи. Вярно, дрехите бяха втора ръка, но поне ни увериха, че са стерилизирани.
Не ме бива в хитростите и увъртанията с жените. Маргрете ме поведе по магистралата към една отбивка, не желаеше да говорим преди това… и вече съзнавах, че съм загубил спора. След малко тя подхвана, без да забавя крачка:
— Е, мили? Искаше да обсъдим нещо.
— Ъ-ъ… с тази пола дрехите ти са приемливи. Едва. Но няма да се появяваш на публично място с тези шорти! Разбрахме ли се?
— Смятах да ходя по шорти, ако стане горещо. Както е в момента.
— Но, Маргрете, нали ти казах да не… — Вече размотаваше полата и я свали. — Пак ми се опълчваш!
Тя сгъна грижливо дрехата.
— Може ли да я оставя в раницата? Моля те.
— Нарочно ми правиш напук!
— Алек, нито аз съм длъжна да ти се подчинявам, нито ти на мен.
— Как така… Мила, нека бъдем разумни. Знаеш, че не съм склонен да заповядвам. Но жената трябва да слуша мъжа си. Не си ли моя съпруга?
— Ти ми каза, че съм. Значи съм такава, докато не решиш друго.
— Значи е твой дълг да ми се подчиняваш.
— Не е, Алек.
— Та това е първото задължение на всяка жена!
— Не съм съгласна.
— Но… Ама че щуротия! Нима искаш да ме напуснеш?
— Не. Освен ако вече мислиш за развод.
— Не приемам развода. Това е грешно. Противоречи на Светото писание.
Не каза нищо.
— Маргрете… моля те, сложи си полата.
— Почти ме убеди, миличък — кротко изрече тя. — Ще ми обясниш ли защо го искаш?
— Какво?! Ами защото ако си само по тези шорти, това е неприлично!
— Алек, изобщо не проумявам как една дреха може да бъде неприлична. Виж, със самите хора е друго. Да не казваш, че аз се държа недостойно?
— Уф… изопачаваш думите ми. Когато носиш на публично място тези шорти без полата върху тях, показваш толкова много от тялото си, че гледката е неприлична. И точно в момента, както си ходим край магистралата, ръцете и краката ти са съвсем голи… Ето, хората в онази кола те видяха. Те направо те зяпаха!
— Добре. Дано да им е харесало.
— Моля?!
— Казваш ми, че съм красива. Но може би си пристрастен. Надявам се, че външността ми е приятна и за други хора.
— Дръж се сериозно. Казвам ти, че си разголена!
— Чух. Краката ми били голи. Вярно е. Предпочитам да ходя така, когато е прекалено топло. Скъпи, на какво се мръщиш? Нима краката ми са грозни?
(„Всичко е прекрасно в тебе, възлюбена моя, и нищо не те грози…“)
— Любима, чудесна си. Не зная колко пъти съм ти повтарял. Само че нямам желание и други да се възхищават на красотата ти.
— Няма да намалее, ако и други ми се порадват. Да се върнем на темата, Алек. Опитваш се да ми обясниш защо голите ми крака изглеждат неприлично. Стига да можеш, но не ми се вярва.