Не знам как се правеха призрачните предмети. Току-виж законите на физиката в този свят не бяха същите като в щата Канзас от моята младост.
Кейти ни въведе в „семейната дневна“ и Джери се закова на прага.
— Проклет индийски курварник!
Таваните на огромното помещение изглеждаха невъзможно високи за такава едноетажна постройка. И всяка стена, арка, ниша и греда бяха покрити с изваяни фигури. Но какви! Усетих, че се изчервявам. Очевидно бяха копия на скулптурите от печално известния пещерен храм в южна Индия, изобразяващи всевъзможните приумици на сладострастието в най-неприлични и грубо нагледни подробности.
— Извинявай, миличък! — каза Кейти. — Хлапетата си танцуваха тук. — Тя се забърза някъде наляво, потъна сред няколко преплетени тела и изчезна. — Какво предпочиташ, Джерълд?
— Ами… нека е Ремингтън номер две.
— Ей сегичка.
Изведнъж стъписващите изваяния изчезнаха, таванът неочаквано стана много по-нисък и наглед вече беше от масивни дървени греди и мазилка. Едната стена се превърна в панорамен прозорец с изглед към планини, които повече подхождаха на щата Юта, но не и на Тексас. В онази срещу нас се появи внушителна камина, градена от големи камъни, в която вече весело пламтеше и пращеше огън. Мебелите като че принадлежаха на стила, незнайно защо наричан „мисионерски“, излъсканите каменни плочи на пода бяха покрити с индиански килимчета.
— А, така е по-добре. Благодаря ти, Кетрин. Настанявайте се, приятели, кой където свари.
Аз обаче имах благоразумието да не се пльосна в „татиното“ кресло — различих го по размерите и кожената тапицерия. Кейти и Марга седнаха една до друга на диван. А Джери, както и очаквах, се намести в своето кресло.
— Любима, какво ще пийнеш?
— Кампари с газирана вода, моля.
— Само се правиш на благородна девица. А ти, Марги?
— И аз ще се задоволя със същото.
— Значи станахте две благородни девици. Алек?
— Каквото пият дамите.
— Синко, търпя подобни щуротии само у по-слабия пол. Но ти си голям мъж. Опитай пак.
— Е, тогава нека е шотландско със сода.
— Бих те нашибал с камшик, ама нямам коне тук. Давам ти последен шанс.
— Ъ-ъ… чист бърбън?
— Отърва се на косъм. Значи „Джак Даниълс“, водата отделно. Оня ден, представи си само, някакъв тип се опитал да си поръча в Далас ирландско уиски. За малко да го изнесат от града, вързан на прът. После му се извинили все пак. Бил янки от Севера, пък те не отбират от хубости.
През цялото време домакинът потропваше с пръсти по масичката до креслото. Щом прекъсна това наглед безцелно занимание, до мен изведнъж изникна солидна ниска чаша с кафява течност, имаше и друга с вода. Установих, че и другите вече са получили каквото пожелаха. Джери вдигна чашата си.
— Салуд! — Отпихме и той продължи: — Кетрин, имаш ли представа къде се спотайва нашето невръстно беладжийче?
— Скъпи, според мен всички са в басейна.
— Тъй ли…
Пръстите на Джери отново затропаха нервно. Неочаквано във въздуха пред нас се появи момиче, седнало на трамплин. Беше огрята от ярка слънчева светлина, макар стаята да тънеше в сянка. Капки се стичаха по кожата й. Тя се обърна към Джери, който й каза:
— Здрасти, Пискунче.
— Здрасти, татенце. Цунк-цунк.
— Нежностите след малко. Кога те наплясках за последен път?
— На деветия ми рожден ден. Тогава подпалих леля Мини. Сега какво съм направила?
— В името на яките, златни, мазни, напращели топки на Господа, защо си позволяваш да оставиш пуснато в дневната онова вулгарно пищно порно?
— Татенце, я не си вири носа така. Разглеждала съм книгите ти.
— Няма никакво значение що за книги държа в личната си библиотека. Отговори на въпроса.
— Просто забравих да изключа програмата. Съжалявам.
— И кравата казала същото на мисиз Мърфи, ама оборът продължил да си гори. Виж какво, мила моя, позволихме ти да боравиш с пулта както намериш за добре. Но щом свършиш, длъжна си да го нагласиш както си го заварила. А ако не знаеш как се прави това, връщаш всичко на нула и така пускаш стартовата програма.
— Добре де, татко. Просто забравих.
— Не ми се измъквай. Още не съм те сдъвкал както заслужаваш. В името на грамадния кожен пакет на Кошчей, откъде се сдоби с тази програма?
— В университета. Учебна касета от моя курс по тантрическа йога.
— „Тантрическа йога“ ли? Ей, въртигъзче, нямаш нужда от такъв курс. А майка ти знае ли?