Кетрин се намеси веднага.
— Скъпи, именно аз я поощрих да се запише в курса. Ясно е, че Сибил си има природната дарба, но всеки талант се нуждае и от обучение.
— Нима? Е, по този въпрос никога не бих се престрашил да споря с майка ти, затова се оттеглям на предишната си отбранителна позиция. Та да си поговорим за касетата. Как точно ти попадна в ръцете? Запозната си с действащите закони за авторското право, а и двамата помним шумотевицата около онази касета с "Космически кораб „Джеферсън“…
— Татко, по-лош си и от слон! Никога нищо ли не забравяш?
— Никога, че и малко отгоре. Да знаеш, че както и да се оправдаеш, по някой друг повод може да ти го изкарам през носа. Е, какво е положението?
— Искам си адвоката!
— Аха, значи наистина е пиратско копие!
— Много ти се иска, за да ми се подиграваш. Не ти се отваря парашутът, татенце. Платих си пълната такса по каталог и в библиотеката ми направиха официално копие. Изяж се от яд сега!
— Ти се изяж. Напразно си се охарчила.
— Аз пък не съм съгласна. Харесва си ми.
— И на мен. Но парите наистина си ги дала напразно. Защо не я поиска от мен?
— Какво?!
— Видя ли сега! Отначало си помислих, че си човъркала ключалките в моя кабинет или си им направила някоя магия. Радвам се да чуя, че просто си прахосваш парите. И колко ти струваше?
— Ами… четирийсет и девет и петдесет цента. Това е с намалението за студенти.
— Доста добра цена. Аз платих шейсет и пет. Добре де. Само че появят ли се в сметката ти за семестъра, ще ти ги удържа от издръжката. И още нещо, захарче… Доведох вкъщи много симпатични дама и господин. Влизаме значи в дневната… по-скоро в онова, което трябваше да е дневна. И нашите двама мили гости изведнъж виждат насреща си цялата „Кама Сутра“, при това с такива цветове и ясен образ, че едва ли не чуват пъшкането. Ти какво мислиш за ситуацията?
— Не съм искала да стане така.
— Тъй да бъде, обаче не е вежливо да стъписваш хората, особено пък гостите, затова нека бъдем по-внимателни отсега нататък. Ще се появиш ли за вечеря?
— Да. Стига да ме пуснете по-рано, че ще трябва да отлитам. Имам среща.
— А кога ще се прибереш?
— Няма. Имаме всенощно сборище. Репетиция за Лятната нощ.
Джери въздъхна.
— Май трябва да благославям Трите дърти вещици, че си взимаш хапчетата.
— Дрън-дрън. Татенце, я не се дръж като някой селяндур. Никоя не е забременявала по време на Черен Сабат. На всички им е ясно това.
— Само не и на мен. Е, да се благодарим, че поне имаш желание да вечеряш с нас.
Изведнъж момичето писна и цопна във водата, но не се изгуби от картината, която веднага я обхвана отново. Тя изскочи на повърхността, от устата й пръсна цяло фонтанче.
— Татко, ти ме бутна!
— Как можеш да си помислиш подобно нещо? — отвърна той с тон на оскърбена невинност и след миг живата картина изчезна.
Кейти Фарнсуърт каза небрежно:
— Джерълд все опитва да се налага на дъщеря си. Разбира се, без никакви изгледи за успех. Най-добре ще е да я тръшне на леглото и да си задоволи кръвосмесителния нагон. За жалост и двамата са прекалено превзети.
— Жено, напомни ми в най-скоро време, че трябва да те набия.
— Добре, миличък. Но не би ти се наложило да я насилваш. Обясни й простичко намеренията си, тя ще се облее в сълзи и ще се съгласи. И двамата ще прекарате най-чудесните мигове в живота си. Маргрете, ти какво би казала?
— Съгласна съм с тебе.
Дотогава вече бях толкова зашеметен, че дори не се стреснах от думите на Марга.
Вечерята беше истинска наслада за сетивата и твърде смущаваща като светско събитие. Бе поднесена в официалната трапезария, тоест все същата дневна, само че друга програма контролираше холограмите. По-висок таван, равномерно разположени прозорци с дълги до пода завеси от двете им страни, а зад тях — старателно поддържан парк.
Една част от обзавеждането сама влезе на колелца в стаята и изобщо не ми приличаше на холограма… поне нямах основания да я помисля за такава. Представляваше банкетна маса, която (доколкото успях да забележа) съчетаваше в себе си фурна, печка, зимник и каквото още има в добре оборудвана кухня. Не знам дали греша, но поне не видях нашата домакиня да си помръдне пръста, а и никакви слуги не се мяркаха наоколо. Въпреки това нейният съпруг я поздрави за готварското майсторство, двамата с Марга се присъединихме към него съвсем искрено.
Джери все пак свърши малко работа на вечеря — разряза печеното, което би стигнало за стотина прегладнели от поход скаути. Щом напълнеше някоя чиния, тя се плъзгаше към онзи, за когото беше предназначена, също като детско влакче, само че нямаше нито локомотивче, нито малки релси. Дали холограми прикриваха някакви механизми по масата? Така ми се стори. Но и това означава да обясня една загадка с друга.