(По-късно научих, че склонните към пъчене и перчене домакинства в Тексас, поне в този свят, по-скоро се хвалели с присъствието на хора слуги, само че Джери и Кейти имаха по-нормални склонности.)
Около масата седяхме шестима. Джери и Кейти в двата края, Маргрете вдясно от домакина, а дъщеря му Сибил вляво. Аз бях вдясно от домакинята, а срещу мен бе настанен младежът, с когото Сибил щеше да излиза тази вечер.
Представи се като Родерик Лаймън Кълвърсън трети и май изобщо не успя да запомни моето име. Отдавна си мисля, че мъжките особи от моя животински вид трябва да бъдат отглеждани в бъчви и хранени през дупка, а когато навършат осемнадесет, да бъде взето сериозно решение — избиване на капака на бъчвата или запушване на дупката с чеп.
И младият Кълвърсън с нищо не разклати убеждението ми, при това в неговия случай бих гласувал за използването на чепа.
Още в началото на вечерята научих от Сибил, че двамата следват заедно в университета. Но ми се стори, че за семейство Фарнсуърт е същият непознат, какъвто беше за мен. Кейти го попита:
— Родерик, вие също ли чиракувате за вещер?
Лицето му се поизкриви, сякаш бе подушил нещо противно, но Сибил му спести необходимостта да отговаря на толкова невежлив въпрос.
— Мамо, та Родерик е получил своя атаме толкова отдавна!
— Съжалявам, ако казах нещо неуместно — невъзмутимо рече Кейти. — Това да не е някаква диплома, с която свършва периодът на чиракуването?
— Мамичко, това е свещен кинжал, използва се само при ритуали. Може да служи за…
— Сибил! — намръщено я прекъсна Кълвърсън и се вторачи в мен. — Тук присъстват и непосветени.
Представих си колко по-добре би изглеждал със синина под окото, но не позволих на мислите си да проличат.
— Род, значи сега си дипломиран чародей, а? — подметна Джери.
Сибил отново се намеси.
— Татенце, правилната дума е…
— Недей да се пениш, захарче! И той си има уста. Какво ще кажеш, Род?
— Споменатата от вас дума се използва само от невежи…
— Я задръж малко! Съзнавам, че за някои неща не съм осведомен, затова винаги търся нови знания, каквото правя и в момента. Но не е редно да споделяш трапезата ми и да ме наричаш „невежа“. Би ли могъл да ми отговориш без празни приказки?
Ноздрите на Кълвърсън се раздуха, но младежът успя да се овладее.
— Обикновено мъжете, посветени в Учението, се наричат „вещери“, а жените — „вещици“. Магьосник или магьосница също е приемливо, само че не е съвсем точно… не всички магьосници са вещери и не всички вещери си служат с магия. А „чародей“ смятаме за оскърбление, защото хората обикновено свързват тази дума с преклонение пред дявола, а ние, посветените в Учението, не му се кланяме. Освен това тази дума намеква не само за правене, но и за разваляне на заклинания, а Учението забранява на вещерите да престъпват клетвата си. Виновният, дори ако е дал дума на непосветен, подлежи на сурово наказание, даже на прогонване, ако клетвата е била толкова важна. Затова не съм „дипломиран чародей“. Сегашното ми положение, определено правилно, е „приет в Учението“, иначе казано — вещер.
— Чудесно обяснение! Благодаря ти. И те моля да ме извиниш, че използвах за тебе и пред тебе думата „чародей“…
Джери замълча, след миг Кълвърсън се усети и каза припряно:
— О, няма за какво! Аз също не исках да ви обидя.
— Още веднъж ти благодаря. Иска ми се да добавя още нещо към твоите коментари за смисъла и произхода на думите. Вещица и вещер имат общ корен с древната дума за знание, а пълното име на Учението е „Учение за мъдростта“. Прав ли съм?
— Моля? О, да! Мъдростта. В това е целият смисъл на Старата вяра.
— Добре. А сега ме слушай внимателно, синко. Мъдростта предполага и да не се гневиш без нужда. Повелите на Учението пренебрегват дреболиите, същото важи и за истински мъдрия човек. Като например едно недорасло момиче да споменава предназначението на кинжала „атаме“ пред непосветени — между другото, това съвсем не е тайна. Същото е и един стар дърдорко да употреби неправилно някоя дума. Е, разбра ли какво искам да ти кажа? — Джери пак изчака и съвсем кротко повтори: — Разбра ли ме?
Кълвърсън си пое дълбоко дъх.
— Да, разбрах ви. Мъдрият човек не обръща внимание на дреболиите.
— Чудесно. Мога ли да ти предложа още едно парче от печеното?
Младежът си затвори устата задълго. Аз също, както и Сибил. Кейти, Джери и Маргрете поддържаха неспирния поток от любезни празнословия, пренебрегващи напълно факта, че един от гостите току-що е бил публично и звучно нашляпан. Накрая Сибил се обади: