Хуан Мануел Силвио беше американският посланик в Аржентина. На няколко пъти бе рискувал кариерата си, за да помага на Кастило, и бе вършил неща, за които нито един посланик не бива да помисля. Кастило не искаше да го въвлича в сегашния проблем.
— Не, говоря за другия, който не те понася. Монтвейл. Сети ли се за кой посланик става въпрос?
— Какво иска този посланик?
— Освен да говори с теб ли? — попита Дешамп и продължи: — Искаше да разбере къде се намираш.
— И?
— Казах му, че си отишъл в Андите с една червенокоса, за да проучвате геоложки формирования, и ще се върнете след новогодишните празници. Може и да съм оставил у него впечатлението, че се опитваш да скриеш салама в червенокосата.
По изражението на Светлана стана ясно, че са й трябвали цели пет секунди, за да разбере смисъла на казаното. След това се нацупи възмутено. Накрая поруменя.
— А той какво каза?
— Нещо от сорта, че ако в миналото си бил в състояние да си държиш салама в гащите, сега нямаше да имаме неприятности. Не, всъщност каза: „Нямаше да имаме сегашните неприятности.“
— Спомена ли за какви неприятности намеква?
— Стана въпрос за абсурдното твърдение на шефката на ЦРУ във Виена — тя е докладвала лично на директора на Централното разузнаване — и неофициално на бивша колежка от ЦРУ, някоя си госпожа Патриша Дейвис Уилсън, която на свой ред случайно споменала нещичко на Хари Уилън-младши от „Уошингтън Поуст“.
— Каза ли какво е абсурдното твърдение?
— Да, каза. Госпожица Дилуърт — тя е шеф на ЦРУ за Виена — била останала с нелепото убеждение, че си се домъкнал във Виена и си измъкнал от страната двама много важни руснаци, които тя отдавна убеждавала да минат на наша страна, и то тъкмо когато се били съгласили. Посланикът каза, че не може дори да допусне ти да извършиш подобно нещо, тъй като двамата с него сте се били договорили, ако се каниш да вършиш нещо необичайно, да му съобщиш. Та много му се иска да си побъбрите и да изясните положението.
— Значи най-добре да му звънна в идващите ден-два. Вие с Алекс как се справяте с полковник Березовски?
— На руски ли ще си говорим, а? Да разбирам ли, че отношенията ти с подполковник Алексеева се развиват в желаната посока?
— Отговори на въпроса ми, Едгар.
— Не особено добре. Голям е дръвник, Чарли. Вече нямаме време.
— Не бързай да се отчайваш. Викни го да се обади.
— Виж ти. Да не би да си измъкнал от Червени гащи нещо, което да използваме срещу него?
— Викни го и се погрижи всички да чуят.
— Като те слушам, имам чувството, че май няма да ми се наложи да си правя харакири, сепуку или както там се казва.
Чарли случайно погледна Светлана. Тя бе вбесена.
— Седнете, полковник, и говорете съвсем естествено. Добре, шефче, събрали сме се всички в очакване да станем свидетели на чудото.
— Полковник Березовски, чувате ли ме? — попита Кастило.
— Чувам ви.
Кастило посочи Александър Певснер.
— Господ бе милостив, Дмитрий, и отговори на молбите ти — заговори Певснер. — Майките ни се усмихват от рая. Добре че вие се измъкнахте от ада.
„Сега ще запеем четвърти химн «Напред, воини на Христа».“
Кастило съжали за тези мисли, когато чу дрезгавия от вълнение глас на Березовски.
— Александър?
Почувства се още по-зле, когато забеляза, че Певснер говори с усилие.
„Не ми е никак приятно да ти кажа, Едгар, но в момента нито един от двамата не ми прилича на дръвник.“
— Съжалявам, че не си тук, Том Барлоу, стари приятелю. Можеше да ни помогнеш да украсим новогодишната елха.
Светлана отново го изгледа сърдито.
Певснер най-сетне заговори:
— Дмитрий, положението се промени драстично. Слушай ме много внимателно. Прави каквото господин Дарби — или който и да е от хората на Чарли Кастило — поискат. Кажи им каквото искат да научат. Слушай ги.
— Ти познаваш ли този Кастило?
— Той е като част от семейството ми — отвърна Певснер. — Наистина е част от семейството, ако питаш Ана.
— И мен, Дмитрий — обади се Светлана. — Той е моето семейство и пред бога, и пред света.
— Той познава ли Алфредо? — обърна се Певснер към Кастило и другият мъж кимна.
— Дмитрий, полковник Мунц не е само мой приятел, той говори от мое име — обясняваше Певснер. — Ще те преместим на по-безопасно място. Алфредо ще ти обясни.
Мунц заговори на Дарби:
— Алекс?
— Слушам те, Алфредо.
— Има втора квартира в кънтри клуб „Буена Виста“. Полковник Кастило иска с Дешамп да отидете там — останалите остават в Нуестра Пакеня Каза — с полковник Березовски и семейството му. До час, ван за доставки на супермаркет „Кото“ ще бъде при вас. Качвате се всички.