— Знам защо не ми вярваше.
— Защото съм глупав ли?
— Защото си мъж. И както всички други мъже, си изпълнен с несигурност. Когато една жена ти се хвърли на врата, ти просто не можеш да повярваш на късмета си. Смяташ, че не заслужаваш онова, което ти се дава, и решаваш, че жената има някакъв скрит мотив.
— Ти да не би да ми предаваш урок по психология?
— Това е самата истина — отвърна Светлана. — Искам да ти кажа още нещо. Не съм глупава жена. Сигурно съм значително по-умна от останалите жени, които познаваш. И аз като теб съм обучена да премислям най-неблагоприятните сценарии. Бях ги премислила, когато оставих четката си за зъби в банята ти.
— Кой е най-лошият сценарий?
— Три са — призна тя и се подпря на лакът, за да го погледне, при което гърдата й се отри в него. — Първо, че греша за онова, което забелязах в погледа ти, че не изпитваш нищо към мен. Вторият, че професионализмът ти ще измести всичко останало и ще ме отблъснеш, независимо какво чувстваш. Това много ме притесни.
— Ами третият?
— Той все още не е проверен, Чарли. Знаеш много добре какви са шансовете ни да прекараме живота си заедно, нали? Дори не си се замислял.
— Напротив — отвърна тихо той.
— Шансът е по-малко от едно на хиляда.
— Добре. Какво предлагаш?
— Ще се моля. И досега се молих. Ти молиш ли се, Чарли?
— Отдавна не съм го правил.
— Това е между теб и господ. Баща ми никога не се молеше. Казваше, че господ знае какво мисли, затова нямало смисъл. Господ щял да направи с живота му каквото пожелае.
— И аз мисля така — призна Кастило. — Ако господ умее да чете мислите ми, значи знае какво изпитвам към теб.
— Значи има един неуточнен сценарий. В такъв случай прогонваме всички мисли, че няма да остареем заедно, и се преструваме, че отсега нататък ще бъдем все двамата.
Тя изви въпросително вежди.
— Става — съгласи се той.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Добре. Тогава заминавам с теб за Буенос Айрес и ти ще ми намериш компютър като твоя.
— Май успешно ме омота — призна Кастило.
Тя кимна доволно.
— Може ли да попитам нещо?
— Каквото искаш, стига да не е за пари.
— Точно за пари исках да поговорим. Колко пари има в сметките, които помниш наизуст?
— Това ли било? Значи си жиголо? Искаш парите ми.
— Много повече от осемте милиона, които си решила да хвърлиш на вятъра, за да си покриеш следите.
— Ако ти кажа четирийсет, петдесет пъти повече от това, ще останеш ли доволен? Пари ли искаш да ти дам, Чарли? Само кажи.
— Не съм от същия калибър, но няма да ми се наложи да продам Макс, за да си платя наема. Чудех се за двата милиона, които поискахте, докато бяхме във влака.
— Причините да ги поискаме са две. Ти искаше да чуеш някаква причина — веднага — защо искаме да минем на страната на врага, при това искаше причина, в която да повярваш. Ако мислеше, че имаме нужда от пари, нямаше да търсиш пари.
— Още един въпрос.
— Само един.
— Имаш ли представа как ми въздействаш, като си триеш гърдата в мен?
Тя се изчерви, след това призна:
— Надявах се да се получи.
(Пет)
Предишната вечер Чарли научи, че Нова година се отбелязва с две празненства. Първото бе семейното, обилна вечеря — на огромната маса бяха поднесени две печени гъски и прасе сукалче — което започна в десет и трийсет.
В началото на вечерята Певснер прочете дълга молитва (много подобна на американската), в която отправи благодарност не само към бог, но и към дълъг списък от светци (Чарли бе чувал само някои от тях) за проявената от тях щедрост към семейството, включително „срещата със Светлана и в най-скоро време с Дмитрий, Лора и София с онези, които ги обичат“, а също и за „присъствието на масата и в живота ни на Чарли, Лестър, Алфредо и Янош, които са готови да рискуват живота си за нас и един за друг.“
В този момент Светлана стисна ръката му — жестът не беше интимен — под масата и когато той я погледна, забеляза, че по бузите й се стичат сълзи.
След това се преместиха в голямата стая, където бе подредена новогодишната елха. Някои от прислугата, облечени като дядо Мраз и Снегурочка, потанцуваха на музиката, изпълнявана от квартет балалайки. Балалайките бяха с различна големина, най-голямата колкото чело.
Чарли се засрами малко от първоначалната си реакция, защото реши, че костюмът на Дядо Мраз е като на Дядо Коледа, че Снежанка е госпожа Коледа и най-вероятно са шити от будисти някъде в Китай.
Остана силно развълнуван и го призна.