— Бях много лошо момче — отвърна Кастило. — И не сме водили този разговор, подполковник.
Макар много добре да знаеше, че отдаване на чест, докато е в цивилни дрехи, се забранява от американската армия, Кастило козирува.
Подполковникът и капитанът отвърнаха.
Кастило се обърна към „Аеро Командър“-а с намерение да помаха с ръка.
Вместо това изпрати въздушна целувка.
След това подкани Макс.
— Хайде, Макс.
Тръгна към Джак Дейвидсън.
— Изпусна посланик Монтвейл — обясни Дейвидсън, докато се ръкуваха.
— Той видя ли те? — попита Кастило.
— Не. Жандармерията бяха предупредени, че пристига „Гълфстрийм“ на Военновъздушните сили, затова реших да съм по-предпазлив и останах да чакам в колата на Дарби. — Посочи беемве с черни прозорци и аржентински номера. Джипът мерцедес до него беше на Дъфи. Само ако се вгледаш внимателно, ще забележиш дупките от куршуми.
— Сигурен ли си, че Монтвейл не те видя?
Дейвидсън кимна.
— Освен това той не знае кой съм, нито пък как изглеждам.
— Никога не подценявай Монтвейл. Сам ли беше?
— Водеше трима. Двама сигурно са от Тайните служби…
— Които е много вероятно да те познаят.
— Ако ме бяха видели, но те не ме видяха, защото бях много внимателен, подполковник, господине.
— Извинявай, Джак, изморен съм. Ами третият?
— Метър и осемдесет и пет, може би и деветдесет, четирийсет и няколко годишен, подстрижка на военен, костюмиран. Сигурен съм, че е военен. Най-вероятно от армията.
— Защо?
— Офицерите от братските служби в цивилно облекло си приличат на цивилни. Нашите офицери в цивилни дрехи приличат на офицери от армията в цивилни дрехи.
Кастило се разсмя.
— Кой ли е? — Въпросът на Кастило беше реторичен. — Какво стана?
— Веднага след като се направих на предпазлив и се качих в беемвето, се появи посланик Силвио с джип на посолството. И преди да попитате, подполковник, господине, не ме е видял, защото бях особено предпазлив.
— Добре, Джак — усмихна се Чарли.
— Може да е познал колата на Дарби, защото е умен човек, но не дойде да каже „Здрасти“. След това „Гълфстрийм“-ът кацна, всички слязоха, посланиците проведоха разговор, при който Монтвейл поаленя и заразмахва ръце. Затова предположих, че говорят за теб.
— После?
— Качиха се на джипа и отпрашиха.
— Да имаш представа къде отидоха?
— Да, господин подполковник, имам. В беемвето, в което се бях притаил, защото, както ви казах, бях особено предпазлив…
— Стига, Джак, дяволите да те вземат — сряза го Кастило.
— Има радио на посолството и аз ги подслушвах, за да мога да ти докладвам, че отиват в посолството.
— Значи не са в квартирата.
— Само предполагам, Чарли. Не мога да чета по устни, но си мисля, че една от причините, поради която Монтвейл беше толкова вкиснат, беше, че попита посланика за квартирата и посланикът отговори: „Каква квартира?“
Кастило се обърна към „Аеро Командър“-а.
Всички бяха излезли.
„Защо не се сетих, че в един по обед, в слънчев летен ден в Аржентина, кабината на самолета се превръща в пещ?“
Даде знак на Алфредо Мунц да се приближи. Сам.
„Защо не се учудвам, че всички идват с него?“
Когато хората на Певснер видяха Мунц, Светлана и Брадли да вървят към Кастило и Дейвидсън, слязоха от автомобилите си и също тръгнаха към тях. Когато жандармите видяха, че хората на Певснер тръгват към Кастило и Дейвидсън, слязоха от автомобилите и също тръгнаха към тях.
Дейвидсън разбра какви мисли се въртят в главата на Чарли.
— Може да решат, че Червени гащи е актриса, а ние сме й почитатели и придружители.
— „Гълфстрийм“ на Военновъздушните сили е докарал посланик Монтвейл — заяви Кастило, когато се събраха всички. — Отишли са в посолството, където се налага да отидем двамата с Джак. Алфредо ще закара Светлана до „Пилар“. Лестър, вземи радиото и върви с тях.
— Слушам, господине.
Кастило се обърна към офицера от жандармерията.
— Какви са заповедите ви?
— Да съм на ваше разположение, mi coronel.
— Имате ли две коли?
— Si, mi coronel. Мерцедес и форд.
— Изпрати едната с мен, а другата с полковник Мунц. Следвайте него и другите господа, но само до входа на кънтри клуба. Не искаме да привличате излишно внимание.
— Si, mi coronel.
Обърна се към хората, които Мунц беше нарекъл „хората на Певснер“, и заговори на руски:
— Магистрала „Панамерикана“ е толкова натоварена по това време, че ще бъде трудно да ви проследят.
Един от „хората на Певснер“ кимна с разбиране. Трябваше да се отърве от жандармерията.