Подполковник Светлана Алексеева очевидно прецени, че след като за подполковник Кастило е безопасно да говори на руски, за нея също е безопасно и тъй като имаше въпроси, побърза да ги зададе на родния си език.
— Чарли, мили, ти кога ще дойдеш?
Кастило погледна изражението на Джак Дейвидсън.
„Мама му стара, изпуснахме котката от торбата. Всъщност все някога трябваше да му кажа.“
— Щом успея, любима — отвърна той също на руски и срещна погледа на Дейвидсън. — Нали можеш да караш, Джак? Струва ми се, че си в шок.
X
(Едно)
От летище „Хорхе Нюбъри“ на западния бряг на река Плата до американското посолство се стигаше за петнайсет минути. В натовареното движение по обед се наложи да чакат на шест светофара, които, изглежда, бяха регулирани да превключват на интервали от по пет минути.
Джак Дейвидсън не каза и дума, докато пътуваха, дори докато чакаха на светофарите. По изражението му бе ясно какво мисли и какво му се иска да каже, също и как да го каже.
Кастило се страхуваше от онова, което ще изтърси Дейвидсън.
„Не, няма да изтърси нищо“, помисли си той.
„Направо ще ме скапе.“
Чарли също имаше нужда от време, за да помисли. С Дейвидсън се познаваше, откакто бе постъпил в армията. Технически, сержант Дейвидсън покриваше гърба на генерал-лейтенант Брус Дж. Макнаб — с дванайсеткалиброва пушка „Ремингтън“, модел „p870“, с рязана цев — когато младши лейтенант Кастило се яви на служба при Макнаб по време на първата война в пустинята.
След това старши сержант Дейвидсън беше на картечницата „Гатлинг“ в хеликоптера „Блекхоук“, който майор Кастило „взе назаем“ в Афганистан, за да върне майор Дик Милър и екипажа на сваления „Блекхоук“, преди лошите да напъплят, задача, която някои от висшите офицери обявиха за неизпълнима.
От първата им среща до това последно пътуване, Чарли и Джак бяха извървели много път заедно.
Кастило си спомни и времето, когато генерал-лейтенант Брус Дж. Макнаб освободи Дейвидсън от служба в „Кемп Макол“, за да се присъедини към Кастило в Звеното за организационен анализ. Тогава Макнаб повика Кастило и му каза: „Не мисли, че съм се размекнал на стари години, подполковник, и че съм станал мил човечец. Единствената причина, поради която ти давам назаем старши сержант Дейвидсън, е, защото той е единственият човек, който ще те залее със студена вода в мига, в който тръгнеш да се прецакваш сам. Така че, подполковник, още веднъж ти казвам нещо, което е трябвало да научиш още като младши лейтенант: Когато Джак Дейвидсън ти каже да не правиш нещо, за бога, приеми съвета му и не го прави!“
Кастило знаеше, че този съвет е действал безотказно в други случаи.
В Афганистан, когато Кастило каза на Дейвидсън, че ще „вземе назаем“ хеликоптера „Блекхоук“, за да върне Милър, въпреки че заповедите му бяха други („Честно казано, майоре, беше излаял бригадният генерал, започвам да се питам дали си наред с главата, след като се каниш да тръгнеш на тази самоубийствена мисия. Да не би да не разбираш, когато ти се казва «В никакъв случай»?“), тогава единственото, което Дейвидсън попита, бе: „Сигурен ли си, Чарли?“
След това Дейвидсън отиде да вземе бронебойни жилетки от „Кевлар“, които да облекат върху дългите роби и да провери дали картечницата „Гатлинг“ има достатъчно муниции.
Кастило продължи да мисли.
„Обективно погледнато като доказателство за кофти преценка и умствена нестабилност, да «вземеш назаем» «Блекхоук» и да хвръкнеш с него, докато бушува снежна буря, за да спасиш Дик и екипажа му, е едно нищо в сравнение с това да си въобразиш, че си влюбен в подполковник от СВР и да решиш, че тя ти казва истината, цялата истина и нищо, освен истината.“
„Онзи ден знаех, че е безопасно да се лети. Нямаше да взема Джак, ако не бях сигурен.“
„А пък истината е, че когато погледна в очите на Свет — дори в интимни моменти — и започне да ми се причува ангелски хор, който пее: «Обичам те истински», тъничкото гласче в главата ми започва да нашепва: «Това не е редно, скапаняко, знаеш го много добре. Струва ти се, че чуваш музиката на цигулки, но всъщност тя си играе с теб както си иска.»“
Дейвидсън спря беемвето на тротоара пред посолството. Джипът „Мерцедес-Бенц“ на жандармерията спря до тях.
Дейвидсън стисна кормилото с две ръце и се обърна към Кастило. Погледите им се срещнаха.
„Започва се.“
След малко Дейвидсън заговори:
— Чарли, кажи ми, моля те, че чукаш Червени гащи, като начин да измъкнеш информация от нея или че си пийнал повечко и нещата са излезли от контрол.