Той последва посланика в сградата. Когато Кастило пристъпи след тях, посланикът се обърна и към двамата.
— Предлагам да използвате моя кабинет за разговора — рече той.
— Много любезно от ваша страна, господин посланик — кимна Кастило. — Господине, бихте ли уведомили телефониста в централата, в случай че се наложи да ползваме обезопасена линия?
— Разбира се.
Минаха през детектора за метални предмети, където охраняваше морски пехотинец. Алармата се включи, но едно кимване от посланик Силвио бе достатъчно, за да ги пуснат без въпроси.
Качиха се на асансьора за втория етаж и влязоха в секретариата пред кабинета на посланика.
— Изключете го, ако обичате — помоли Кастило и посочи интеркома на бюрото на секретарката. — Телефонът също, ако през него може да се подслушва в кабинета на посланика.
Секретарката на посланик Силвио погледна шефа си напълно изумена. Силвио кимна и тя направи исканото от Чарли.
— Господин посланик — обърна се към него Кастило, — държа да ви уведомя, че онова, което обсъждаме в кабинета ви, е строго секретно по заповед на президента и не бива да го разкривате пред абсолютно никого, включително и пред държавния секретар. Ако сте съгласен с това условие, моля, заповядайте с нас.
Монтвейл отговори вместо него:
— Заповядайте, господин посланик. Бих искал да имам свидетел.
— Добре — съгласи се посланик Силвио с неприкрито нежелание.
Кастило се обърна към полковник Ремли.
— Простете, господине, но вие нямате нужния достъп за секретност.
— Ами ако държа полковник Ремли да присъства, Кастило? — попита студено Монтвейл.
— Тогава разговорът няма да се състои — отвърна преспокойно Кастило. — Освен това, полковник, след като посланик Силвио ще ни бъде свидетел, уведомявам господин Монтвейл, че няма право да ви информира за онова, което сме говорили в кабинета на посланика.
— Не мога да повярвам, че имаш право да нареждаш каквото и да било на посланик Монтвейл — изсъска Ремли.
— За съжаление, господине, в този случай имам.
— Изчакай тук, Ремли — нареди Монтвейл. — Имам чувството, че съвсем скоро ще мога да изтъкна пред подполковник Кастило за колко много неща греши.
Посланик Силвио им даде знак да влязат в кабинета му, след което затвори вратата.
— Да ви предложа нещо за пиене? — попита Силвио.
— Позволете да ползвам съседното помещение — посочи Кастило личната баня с тоалетна на посланика. — Сервитьорът в „Рио Алба“ непрекъснато ми наливаше сода, аз не спрях да пия и сега положението е тежко.
— За бога, Кастило! — изсъска отвратен Монтвейл.
— Заповядай — покани го с усмивка посланик Силвио.
Когато Кастило излезе от тоалетната, Силвио се бе настанил зад бюрото, а Монтвейл беше на канапето. Чарли седна на кресло, тапицирано в коприна, извади кожен калъф за пури от джоба на панталоните си и започна да подрязва тънка черна пура.
— Когато приключиш със заниманието си, може ли да започнем? — попита Монтвейл.
— Чаках вие да започнете, господин Монтвейл — изви вежди Кастило.
— Добре, къде са?
— Кое?
— Полковник Дмитрий Березовски и подполковник Светлана Алексеева от СВР.
Кастило забеляза как заблестяха очите на посланик Силвио.
— Следващият въпрос? — въздъхна Чарли.
— Няма ли да отречеш, че са при теб?
— Зависи какво имате предвид с това „при теб“, господин Монтвейл.
— Мама му стара! Сега пък се мисли за Бил Клинтън!
Посланик Силвио потисна усмивката си.
— Посланик Силвио, искам да ви уведомя, че подполковник Кастило…
Кастило забеляза как директорът на Националното разузнаване наблегна на „подполковник“, сякаш изричаше мръсна дума.
— … ви избра да присъствате на този разговор, без да има каквато и да е власт, освен това е пренебрегнал напълно плановете на шефа на ЦРУ във Виена, за да накара въпросните руснаци — много важни руснаци (Березовски е бил резидент в Берлин, а жената-резидент в Копенхаген) да преминат на наша страна, след което ги е докарал тук.
— Говоря хипотетично, разбира се — заговори Кастило, — защо мислите, че шефът на ЦРУ във Виена ми е казала нещо? Та аз дори не я познавам. Как тогава мога да пренебрегна планове, за които не знам абсолютно нищо.
— Тогава какво, по дяволите, търсеше във Виена?
— Изпълнявах заповедите си да открия и обезвредя виновниците за смъртта на господин Мастърсън.
— А Березовски и Алексеева сами ти се изпречиха на пътя, така ли?
— В интерес на истината, беше точно така. Хипотетично, разбира се.
— Би ли обяснил, ако обичаш?
— Стига да се овладеете и да останете спокоен, ще пробвам.