— Руснаците са силно разтревожени за тях двамата — продължи Пауъл. — Предлагат огромна награда за всеки, който може да даде информация. Само че никой няма представа къде са.
— Ще се оглеждам за руснаци мошеници, господин Пауъл. Веднага ще ви съобщя, щом науча нещо.
— Не ми се мисли какво ще се случи на тези хора — подполковник Алексеева е сестра на полковник Березовски, с тях е съпругата му и дъщеричката им — ако СВР ги пипнат. А те рано или късно ще ги открият.
— Аз бих казал, господин Пауъл, че ако някой знае как да се измъкне от лапите на СВР, то това е само висш офицер от СВР. Особено ако разчитат на куп пари. Колко пари са откраднали? Три милиона долара ли?
— Между другото, подполковник Кастило — продължи нетърпеливо Пауъл, — ако има как, в техен интерес е да се предадат на ЦРУ, за да ги защитим.
— Сигурно искате да разговаряте с тях.
— Да, много бихме искали да поговорим с тях.
— Може и да се случи някой ден, но в момента ми се струва невъзможно.
— Защо го казвате?
— Чух, че шефката на ЦРУ във Виена има доста голяма уста — разбрах, че разправяла разни небивалици на старата си приятелка госпожа Патриша Дейвис Уилсън, която на свой ред ги предавала на Хари Уилън-младши — Кастило погледна Монтвейл, за да прецени реакцията му, когато спомена журналиста, който се бе опитал да разпъне на кръст Кастило, но Монтвейл успешно го бе надхитрил, — затова си мисля, че руснаците също са чули нещичко. При тези обстоятелства, аз на тяхно място нямаше да се доверя на Агенцията. А вие?
Последва дълго мълчание, след което Пауъл попита:
— Знаете ли кой е подполковник Оливър Норт, подполковник Кастило?
— Една от говорещите глави по „Фокс Нюз“.
— Преди това е бил офицер от флота, на когото са дали прекалено много власт и той не е успял да се справи.
— Доколкото знам, господин Пауъл, подполковник Норт е изпълнявал дълга си на офицер, заклел се да защитава Америка от враговете както в страната, така и в чужбина, и го правел независимо от пречките, които са му създавали ЗЛ.
— Кой?
— Мисля, че означава „задниците от Ленгли“, но не съм сигурен.
Силвио се закашля, но когато Кастило го погледна, той оглеждаше с огромен интерес върховете на обувките си.
— Правилно ли разбрах, че споделяте мнението на Норт за Агенцията? — изстреля в отговор Пауъл.
— Нямам представа какво е било мнението на Оли за ЦРУ. Да не би да питате за моето мнение?
— Именно.
— Там работят някои прекрасни хора, които се опитват да държат глава над наводнението, причинено от левите бюрократи.
— Много интересно — отвърна с леден глас Пауъл.
— Така няма да стигнем доникъде — намеси се Монтвейл. — Колко време ще отнеме, докато получиш информацията за химическия завод в Конго?
— Господин Монтвейл има предвид Демократична република Конго — подхвърли Кастило.
— Току-що получих сведенията — отвърна Пауъл. — Последният анализ е отпреди пет дена. В него се твърди, че не е забелязана никаква дейност, която да представлява интерес за САЩ. Очевидно правят експерименти с риба.
— Риба ли? — повтори Кастило.
— Да, подполковник. Ще ви кажа думата по букви. Р-И-Б-А.
Кастило поклати глава.
— Приемате ли предложения, господин Пауъл?
— Ще ви изслушам, подполковник Кастило.
— Не отхвърляйте възможността човекът, който е анализирал и одобрил получените данни, да е същата стока като госпожа Дейвис.
— Благодаря ви, че споделихте мнението си, подполковник — отвърна саркастично Пауъл. — Разбира се, че няма да отхвърля подобна възможност.
— Беше ми приятно, че имах възможност да поговоря с вас, господин Пауъл — въздъхна Кастило.
— Подполковник, знаете ли старата руска поговорка, че хората, които си копаят гробове, често ги зариват в тях.
— Според мен си я измислихте — засече го Чарли.
— Ще се чуем по-късно, Джак — прекъсна ги Монтвейл.
— Няма да е зле, господин посланик.
По изражението на Монтвейл стана ясно, че не знае какво да прави с телефона. Посланик Силвио пое слушалката.
— Прекъснете връзката, ако обичате.
— Доволен ли си, Кастило? — попита Монтвейл.
— Съвсем не. Толкова пари потъват в ЦРУ, че би трябвало да могат да си намерят задниците с една ръка, въпреки че те не успяват и с две.
— Любопитен съм защо ти трябваше да обиждаш директора на Централното разузнаване?
— Какво е записано във фоайето на Ленгли? „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ Ако обижда директора на Централното разузнаване, трябва да си потърси друга работа.
— Добре. Достатъчно. Сега ще ти кажа какво става и какво ще става.