— Поправка. Какво ви се иска да стане — сряза го Кастило. — Ако не получа директна заповед от президента на страната, не съм длъжен да изпълнявам заповедите ви.
— Бъди така любезен първо да ме изслушаш — настоя Монтвейл.
Кастило срещна погледа му, сви рамене, отпусна се в креслото и отново запали пурата.
— Слушам ви.
— В армейски медицински център „Уолтър Рийд“ са се събрали специалисти, които са разгледали случая ти и са преценили, че стресът, на който си бил изложен, докато си изпълнявал задълженията си, те прави психологически негоден за служба, следователно са решили от първи февруари да те пенсионират.
— Какво, мама му стара, означава това? — скочи от мястото си Кастило.
Монтвейл вдигна ръка, за да го спре.
— Изслушай ме — Повтори той. — Преценката е, че си увреден на двайсет и пет процента. Следователно ще получиш двайсет и пет процента от полагаемата ти се пенсия. Говори се, че по време на церемонията по пенсионирането ще ти връчат медал за отлична служба. По време на същата церемония ще бъде награден и майор Милър и ще се проведе в Армейския авиационен център във Форт Райкър, Алабама. Засега се знае, че ще присъства генерал Алън Нейлър. Майор Милър е вече в отпуск. Ти също ще бъдеш в отпуск, щом подпишеш документите, които полковник Ремли е донесъл. Аз също ще присъствам на церемонията по пенсионирането ти, както и господин Хари Уилън от „Уошингтън Поуст“, и директорът на Централното разузнаване Пауъл. По време на полета господин Пауъл ще съобщи строго конфиденциално на господин Уилън, че в разказа на госпожа Дейвис няма и капка истина, че не е вярно, че си се намесил в операция на ЦРУ, когато полковник Березовски и подполковник Алексеева са искали да се предадат, както и че руснаците са в ръцете на ЦРУ. Ако директор Пауъл прецени — това ще бъде доказателство колко високо мнение имат служителите на ЦРУ за работата и патриотизма на господин Уилън — той може да помоли журналиста, веднага след завръщането във Вашингтон, да посети квартирата в Мериленд, където разпитват Березовски и Алексеева. Аз също ще дам съгласие в знак на признателност към работата на господин Уилън. Така той ще има доказателство, че госпожа Дейвис е просто една бивша недоволна служителка на ЦРУ, която няма никаква представа какви ги дрънка. А ти не вършиш тайни поръчки от името на президента, ти си отличил се войн, който е преуморен от тежката си служба, затова ти е дадена малка агенция във Вътрешна сигурност, докато психолозите и психиатрите в „Уолтър Рийд“ ти помагат да възвърнеш душевното си равновесие. За съжаление, не са успели, затова господин Уилън ще присъства на пенсионирането ти под развети знамена, ще види как ти връчват медал и се отнасят към теб с почести.
Замълча за момент, за да може Кастило да осмисли чутото.
— Разбираш ли, Кастило?
Кастило се облегна на стола и дръпна от пурата.
— Напълно.
— Сега просто трябва да подпишеш документите, които носи полковник Ремли, да докараш руснаците на летището и всичко остава зад нас.
Кастило посочи телефона с пурата.
— Ето телефона. Звъннете на президента.
— Защо?
— Защото той не знае нищо по този въпрос. Нали?
Монтвейл сви рамене и призна:
— Не. Искам да го защитя, доколкото е възможно, от последствията на кашата, която забърка.
— Значи ще го изправите пред fait accompli.
— Точно така.
— Кофти идея — сви на свой ред рамене Кастило. — Сега е мой ред да ви кажа какво няма да стане и…
— Нямаш избор, Кастило. За бога, не разбираш ли?
— Много грешите.
Монтвейл го погледна вбесен, но замълча. Понечи да стане.
— Няма ли да ме изслушате? — попита той.
Монтвейл го погледна и отново се отпусна на канапето.
— Щом настояваш.
Кастило дръпна от пурата, докато обмисляше думите си.
Изпусна дима.
— Първо, руснаците няма да се качат на вашия самолет, за да отидат в тайната квартира на ЦРУ в Мериленд. Дори да искам, няма начин да ги убедя да го направят, а и аз не искам. Второ, нямам намерение да подписвам документите, които полковник Ремли носи в куфарчето си. Това няма да се случи в моя сценарий. Трето, онова, което ще се случи, е — с ваша помощ или без нея — заминавам за Демократична република Конго, за да проверя дали онова, което ми бе казано, е истина.
— Ти си напълно луд.
— Когато събера доказателства, ще се оправя сам със завода, а ако не успея, сложете доказателствата на бюрото на президента и му разкажете какво съм направил, защото от ЦРУ са отказали — за пореден път — да повярват на онова, което съм им казал.
— Знаеш, че не мога да позволя подобно нещо — заяви Монтвейл.