— Знаете, че не можете да ме спрете — отвърна Кастило. — Има и компромис, който може лесно да реши проблемите ни. Първо, докарваме Дик Милър с първия полет. Трябва ми човек, който да ми помогне да управлявам „Гълфстрийм“, тъй като полковник Торине и капитан Спаркман ще се върнат във Вашингтон с вас. Поредното доказателство, което да представите на приятеля си журналист, че не аз ръководя Звеното за организационен анализ — Торине е полковник, докато аз съм подполковник. В момента Джон Дохърти от ФБР е във Виена заедно с Дейв Юнг. Присъствието им там вече не е нужно, тъй като имам друг, много важен източник на информация за убийствата на семейство Кул и Фридлер…
— Очевидно руските ти приятелчета — подхвърли саркастично Монтвейл.
— … и опита за убийство на Дъфи и семейство Бритън. Когато приключа с всичко, ще ви предам пълен и много подробен отчет. Говорих с Дохърти и Юнг снощи. Юнг ще изпрати оставката си на ФБР още утре сутринта. Затова никой няма да може да се свързва с него и Уилън няма да успее да го открие, за да го разпитва. Дохърти обаче държи да се върне в сградата на Дж. Едгар Хувър. Той пътува към Вашингтон, където, ако Уилън успее да го открие, ще каже на Уилън, че в момента работи като консултант към Звеното за организационен анализ и анализира операциите на Вътрешна сигурност, открай време работи за Торине и не знае почти нищо за мен, чул е единствено, че не съм съвсем с всичкия си. Алекс Дарби и Едгар Дешамп ще напуснат Агенцията и никой няма да може да се свърже с тях. Джак Бритън ще напусне Тайните служби, също и Тони Сантини. Уилън няма да успее да ги открие, а дори да успее, няма да научи нищо от тях.
— Посланик Силвио — заговори Монтвейл. — Убеден съм, че чухте достатъчно и можете сам да прецените, че подполковник Кастило не само че е нестабилен, както твърдят лекарите в „Уолтър Рийд“, но е и заплаха, защото в подобно състояние не би могъл да взема трезви решения, които са не само незаконни, ами ще злепоставят президента на страната, така че при създалите се обстоятелства е ваш дълг да ми помогнете да го кача на самолет за Щатите, независимо че му дадохте обещание, защото допреди малко нямахте никаква представа за състоянието му.
— Мръсник такъв! — изсъска Кастило. — Ако се опиташ да ме задържиш тук против волята ми, ако се опиташ насила…
Посланик Силвио вдигна ръка, за да накара Кастило да замълчи.
— Посланик Монтвейл — започна спокойно той. — Позволете първо да изтъкна, че не е нужно да изтъквате какъв е „дългът“ ми. Като посланик, по закон аз съм най-висшият американски офицер в Аржентина. Ще бъда напълно откровен. Докато слушах разговора ви с подполковник Кастило и разговора между подполковник Кастило и господин Пауъл, се запитах какви са отговорностите ми в този случай. Когато подполковник Кастило дойде в Аржентина за пръв път, президентът лично ми каза, че подполковникът действа от негово име и е упълномощен от него да предприеме необходимите действия, след което ми нареди да му осигуря необходимата помощ и съдействие. При това положение…
— Значи сте запознат с тази лудост!
— Оставете ме да довърша — помоли Силвио. — При това положение, господин посланик, вие нямате власт да принудите подполковник Кастило да отиде където и да било или да направи каквото не иска, без изричното одобрение от президента и преди президентът да го е поставил под ваша власт. Тъкмо обратното. Мой „дълг“ е да направя всичко по силите си, за да му съдействам да изпълни заповедите на президента и да попреча на онези, които се опитват да го спрат.
— В заповедите му не се споменава и дума за отвличането на руски предатели от ЦРУ — опита се да спори Монтвейл — и нито дума за операция в Конго.
— Под въпрос е какви точно са заповедите му, така че единственият, който е в състояние да ги уточни, е лично президентът. След като подобно уточнение не е направено, нямам намерение да оспорвам намеренията на подполковник Кастило.
Монтвейл срещна погледа му и го задържа.
— Може ли да използвам отново обезопасения ви телефон, господин посланик?
— За да позвъните на президента ли?
— За да позвъня на президента.
— Разбира се. Ако възнамерявате да му звъните, държа да ви предупредя, че когато аз разговарям с президента — а аз на всяка цена ще поговоря с него — ще му съобщя, че по моя преценка, подполковник Кастило е напълно в състояние да изпълнява задълженията си, че вие се опитвате да спестите на ЦРУ неудобството, че са изпуснали руснаците, че двамата с директора на Централното разузнаване се опитвате да — простете ми за цветистите думи — да разкарате подполковник Кастило от пътя си.