Когато влезе на сенчестата веранда, „всички“ се бяха изтегнали удобно на шезлонги, сякаш бяха на круиз.
Сузана и Пол Сиено, Сандра Бритън, Боб Кенсингтън и Дик Спаркман, до един в бански, бяха край басейна. Кастило знаеше, че Пол Сиено е дошъл от Асунсион, докато той е бил в Барилоче. Джейк Торине, Тони Сантини и Джак Бритън, в панталони и тениски, бяха седнали на шезлонги на сенчестата веранда. Кошчето за боклук беше пълно с празни кутии бира, която им помагаше да се справят с горещината, а по масата бяха разхвърляни огромни пакети солени бисквити и чипс.
Кастило не очакваше да завари Едгар Дешамп и Алекс Дарби. Двамата агенти също бяха на верандата. Бяха облечени в мокри от пот ризи, а панталоните от костюмите им, саката и кобурите бяха пуснати върху плочките до шезлонгите.
„Нали трябваше да пазят Березовски и семейството му във втората квартира на Певснер в другия край на «Пилар»?“
Кастило заговори, без да мисли:
— Какво, по дяволите, правите тук? Кой пази семейство Березовски?
Тонът на Чарли никак не допадна на Дешамп и той се сопна:
— В отговор на първия ти въпрос, шефче, наливаме се с бира, докато чакаме да ни разкажеш какво става с Монтвейл. — Той отпи дълга глътка бира, за да покаже нагледно. — Що се отнася до втория въпрос, полковник Березовски и семейството му ги пазят шестима тежковъоръжени хора, които работят за полковник Мунц, четирима от тях аржентинци, другите двама са бивши сътрудници на полковника.
Замълча и по изражението на Кастило забеляза, че няма нищо против, след това продължи:
— А след като ни разкажеш какво е казал посланикът, трябва да поговорим.
Макс прекъсна разговора, промуши се под масата, мина покрай столовете и предпазливо открадна плик чипс, след това без всякакво усилие прескочи оградата около плувния басейн, отдалечи се от шезлонгите, легна и отпусна глава между лапите си, разкъса опаковката и вдигна небрежно глава, за да провери дали някой от хората възразява.
— Макс, мръснико! — провикна се Кастило.
Макс прие думите му за разрешение и побърза да пъхне нос в плика.
Кастило поклати глава, но не се сдържа и се усмихна.
— Може и да е грешка, но първо ще ви кажа лошите новини — заяви Кастило и махна на останалите около басейна да дойдат.
Всички се надигнаха от шезлонгите и влязоха под навеса.
— Съберете се около мен, деца — подкани ги Чарли, след като „всички“ влязоха и се настаниха около масата. Бяха донесли столовете отвън.
— Откъде разбрахте, че съм с Монтвейл? — попита Кастило и погледна Дешамп.
— Обадих се тук точно след като Дейвидсън ни каза, че идваш насам след среща с Монтвейл и искаш всички да се съберем. Двамата с Алекс преценихме, че сме част от „всички“.
— И че можете да оставите семейство Березовски на непознати.
— Единственият въпрос, който ме измъчваше, шефче, беше дали пазачите ще ни пуснат да си тръгнем. Те бяха шестима, а ние само двама. Обадиха се на Алфредо и едва тогава ни пуснаха.
— Дали ще са все още там, когато се върнете?
— Ти май не ме слушаш, шефче. Шестима са. Двамата с Алекс бяхме малцинство и много по-леко въоръжени. Ако Березовски искаше да си тръгне, досега да е намерил начин.
— Много интересно.
— Той ми каза, че искал да си поговори mano a mano с теб.
— За какво?
— Защо не избистрим този въпрос, след като ни разкажеш за посланика? Започни от самото начало и не изпускай нищо.
— Става — съгласи се Чарли и започна: — Когато кацнах на „Хорхе Нюбъри“, на пистата беше кацнал президентски „Гълфстрийм“. Пилотът ми каза, че е докарал Монтвейл, че Монтвейл вдигнал страшна пушилка, когато посланик Силвио му казал, че няма никаква представа къде се намирам. Затова тръгнах да го търся. Беше седнал в „Рио Алба“, после отидохме в посолството да си поговорим…
На Кастило му трябваха пет минути, за да разкаже какво е станало.
— Това е всичко. Някой да има въпроси?
Полковник Джейк Торине поклати глава. Беше удивен. И той, както и останалите, бяха научили току-що, че го изпращат в комплекс „Небраска“, където, с помощта на госпожа Агнес Форбисън, личния им експерт по всички бюрократични процедури, трябваше да е готов да убеди господин Хари Уилън от „Уошингтън Поуст“, че Звеното за организационен анализ отговаря на името си, че е поредната правителствена агенция, на която е поверен анализът на данни от Вътрешна сигурност.
Кастило погледна Торине.
— Джейк?
— Защо ми се струва, че има нещо, което не ми казваш, Чарли?
— Защото по природа си недоверчив.
— А не е ли, защото се познаваме твърде добре, стари приятелю?