— Да не би да пропуснах да кажа, че двамата със Спаркман ще имате възможност да се откъснете от задълженията си на аналитици за няколко часа, за да обмислите как да вкараме тайно хора и подръчни материали в Демократична република Конго, за да ликвидираме една химическа лаборатория, по-точно казано, завод?
— Май си пропуснал да го споменеш — подхвърли Торине.
— А след като изпълним тази незначителна задачка, трябва да ги изведем от Демократична република Конго, без никой да разбере.
— Това предполага, че ще ти бъде позволено да използваш „727“ на Делта Форс.
Кастило кимна.
— И кадри на Делта. Сещам се за чичко Рем.
Офицер Колин Левърет, легендарен кадър на Делта Форс, беше огромен чернокож мъж, когото най-близките приятели наричаха чичко Рем — единствено и само най-близките приятели — и славата му се носеше в Специалните части.
— След разговора с посланик Монтвейл, сигурен ли си, че ще стане така, както е обещал?
— Не — отвърна простичко Кастило.
— Тогава какво ще правим, Чарли?
— Трябва да помислим.
— Браво!
— Ако имаш някакви задръжки, Джейк, просто не участвай. Да забаламосаш Хари Уилън, и задълженията ти приключват.
— Всеки път, когато хукнеш да раздаваш справедливост, имам известни задръжки — отвърна Торине. — Въпреки това всеки път съм с теб и ти го знаеш много добре.
— Преди наистина беше така — съгласи се Кастило, — когато се заблуждаваше, че не съм луд.
— Не беше никак лесно да се заблуждавам — разсмя се Торине.
— Трябва да ви кажа още нещо, което сигурно ще ви убеди, че този път наистина съм преминал границата.
— Казвай, Чарли, няма да ни е трудно да ти повярваме.
— Имам връзка със Светлана Алексеева — заяви той.
Торине го погледна напрегнато, в очите му се събра тревога, макар лицето му да си остана напълно безизразно.
— За да няма грешки, Джейк, ще уточня — влюбен съм в нея и съм сигурен, че тя отвръща на чувствата ми.
— Искрено се радвам, че е така, шефче — обади се Дешамп.
Кастило реши, че не е чул правилно думите на Дешамп.
— Моля?
— Ако бе казал нещо друго, щяхме да решим, че имаме още един проблем за разрешаване, а именно да те защитаваме от големия й брат. През краткото време, прекарано с него, научих, че е корав мъж, умен гадняр и едва ли щяхме да успеем да те опазим.
На Чарли му се стори, че забеляза пълно недоумение в очите на Сузана Сиено, след това се запита дали е било недоумение, или презрение.
Пол Сиено и Спаркман гледаха в пода.
— Чарли — заговори най-сетне Торине, — нали не си признал това пред Монтвейл?
Кастило поклати глава.
Последва ново дълго мълчание, преди Торине да продължи:
— Като говорим за споделени чувства, те ли са причината полковник Березовски да промени отношението си и да се разприказва?
Чарли пръв забеляза колко напрегнато прозвуча въпросът на Торине, след това се досети: „Той мисли на глас. Това не е приятелят ми Джейк, а полковник Джейкъб Д. Торине от Военновъздушните сили на Щатите, висш офицер, който обмисля сериозен проблем и прехвърля всички възможности.“
— Певснер му каза, че съм почти част от семейството…
— Убеден — продължи Торине, — от думите на подполковник Алексеева, които ми се сториха доста странни: „Той е моето семейство и пред бога, и пред света.“
— Точно така каза — съгласи се Кастило.
Дешамп се намеси.
— Ако трябва да вярвам на полковник Березовски — в интерес на истината аз му вярвам — цялото семейство, включително небезизвестният Александър Певснер, са силно религиозни, чиито семейни ценности ще се понравят дори на най-набожните баптисти от юга. Няма да сбъркам дори ако кажа презвитерианци, защото те обичат да си пийват.
Погледна Алекс Дарби.
— Напълно съгласен съм — кимна Дарби.
Сузана Сиено, изглежда, искаше да каже нещо, но премълча.
— След това — продължи Торине, сякаш бе замаян и не бе чул какво каза Дешамп, — полковник Березовски започна не само да отговаря на въпросите, на които дотогава отговаряше уклончиво, ами се разприказва и сам разказа каквото знаеше.
— Друго обяснение за промяната в отношението му — подхвърли саркастично Сузана Сиено — може да е, че Чарли е потвърдил, че ще плати два милиона за информацията.
Дешамп я погледна студено, но не каза нищо.
„Уважава я“, помисли си Кастило.
„Сузана може и да прилича на симпатична млада домакиня от реклама за прах за пране, но е добър шпионин, която е изплатила дълга си към Агенцията.“
— Не, Сузана — отвърна той, — не е това. Когато бяхме във влака, поискаха два милиона, за да повярвам, че наистина искат да се предадат. Само че те нямат никаква нужда от пари. Осигурили са си достатъчно — в различни банки по света — много повече от моите два милиона. Разполагат с толкова много пари, че просто не е за вярване.