Торине, все още замислен, погледна към вратите на навеса.
— Казва го един от разпитващите — продължи той със строг глас. — Следователно възниква въпросът, доколко е правилна преценката на разпитващия, след като той сам призна, че има романтична връзка и е пренебрегнал задълженията на професионалист, които е спазвал през целия си живот.
Торине замълча и започна да барабани с пръсти в продължение на цели трийсет секунди.
След това вдигна очи към Кастило.
— Ти разбираш ли, подполковник, пред каква дилема съм изправен?
— Джейк, достатъчно е да кажеш една-единствена дума и се качвам безропотно на самолета на Монтвейл. Ако прецениш, че не мога…
Торине вдигна ръка.
— Въпросната дилема ме кара да се съмнявам, че си напълно изперкал.
Джак Дейвидсън се изкиска.
— Значи мислиш, че трябва да се кача на самолета на Монтвейл, така ли?
— Не съм казал подобно нещо. Нямах предвид нищо подобно. Просто не бива да забравяш, че не мислиш рационално.
— Това е… — започна Сузана Сиено, но замълча.
— Продължи, Сузана — настоя Кастило. — Кажи направо, каквото имаш да казваш.
Тя срещна погледа му, сви рамене и продължи.
— Исках да кажа, Чарли, че това се подразбира.
— Чувствам се виновен — призна Кастило. — И на мен ми мина същата мисъл през ума.
— Въпреки това си убеден, че си влюбен.
Той кимна.
— В такъв случай е най-добре да замълча.
— Предпочитам да кажеш каквото има — отвърна той. — Най-добре е всичко да се каже.
Сузана се замисли за момент над думите му, отново сви рамене и продължи:
— Трябва да помислим над две неща. Чарли… По дяволите, исках да кажа, че Светлана е не по-лош шпионин от мен, не по-лош от теб. Но съм сигурна, че ти си помислил над този въпрос. Както и да е, при това положение, ако бях на нейно място и се опитвах да впримча човек като теб, независимо по какъв начин — дори ако се налага да отворя крака — щях да си постигна целта.
— Боже, мила! — възкликна Пол Сиено.
— Престани да разсъждаваш като съпруг, Пол — сряза го Сузана.
— Освен това — намеси се Джак Бритън, — след като сме започнали този разговор, Чарли, ти беше нещастен, след като Бети Шнайдер те заряза, готов да бъдеш впримчен от някоя, особено от някоя умна красавица, чиято най-важна цел е да си покрие задника.
— Бети го е зарязала? — ахна изненадано Сандра Бритън. — Не си ми казал!
— Просто не беше наша работа — заяви Бритън.
— Ти пък откъде знаеш? — попита Кастило.
— Дочух разговор на Агнес и Джоуел Исаксън — призна Бритън.
Кастило сви рамене.
— Наистина ме заряза. Заяви, че не искала да се ожени за човек, който, вместо да се прибере за вечеря, ще остави съобщение на гласовата поща, че заминава за Тимбукту. Струва ми се обаче, че връзката с мен щеше да попречи на кариерата й в Тайните служби, а тя искаше да докаже, че е по-способно ченге от брат си. Освен това не смятам, че съм лесна плячка.
По изражението на Бритън стана ясно, че не вярва нито на една казана дума.
— Грешката в аргументите ти, Сузи — обади се Алекс Дарби, — е, че нито един от руснаците вече няма нужда от Чарли. Ако тя, както каза ти, беше отворила крака, преди да ги доведем тук…
— Не знаем нито кога, нито къде се е случило — прекъсна го Сузана и погледна Кастило.
Той тъкмо се канеше да й каже, че не й влиза в работата кога за пръв път е спал със Светлана, но разбра, че има право да знае.
Кастило почука с пръст по масата.
— Тук, първата нощ.
Всички мълчаха.
— На масата ли? — ахна Сандра Бритън. — Чарли!
— Не, исках да кажа в Аржентина, не преди това.
— След като горнището на банския й случайно падна, нали? — продължи без капка смущение Сузана.
Кастило кимна.
— Стана случайно — опита се да обясни Сандра. — Сигурна съм.
— Тя се прикри много бързо, не мога да отрека — съгласи се Сузана.
Кастило си припомни как Светлана придърпваше смъкналото се от едната страна долнище на банския.
— Ако не те познавах, Сузи — намеси се Дарби, — щях да предположа, че не харесваш много подполковник Алексеева.
— Че то си е така, глупако — сопна се Сузана. — Тя е подполковник от ФСБ…
— Беше подполковник от СВР — поправи я Дешамп, без да помисли.
— Et tu, Едгар? — подхвърли саркастично Сузана. — Да не би и ти да вярваш на тези простотии с любовта от пръв поглед?
— Че какво лошо има? — предизвика я Сандра. — Случва се.
— Глупости! — отвърна Сузана.