— Не знам за вас — сопна се в отговор Сандра, — но се е случвало на някои ченгета и учителки. Кажи й, Джак.
— Така си е — потвърди Бритън.
— За бога! — възкликна презрително Сузана.
— Исках да кажа, Сузи — продължи Дарби, — че грешката в аргументите ти е, че руснаците повече не се нуждаят от Чарли.
— Какво от това? — попита тя.
— Бяхме във втората квартира около петнайсет минути, когато руснаците започнаха да ни носят дарове.
— Какви например?
— Паспорти и лични карти за всички — аржентински, уругвайски, парагвайски, южноафрикански, мексикански.
— Сигурна съм, че са били безупречни фалшификати — каза Сузана, без да крие презрението си към подправените паспорти, които всички знаеха, че са добри, докато имиграционните власти не ги прекарат през компютърната база данни.
Дарби извади два паспорта и две лични карти от пластмасов калъф и подаде единия комплект на Сузана, другия на Кастило.
— Тези са истински. Имам познат в аржентинската имиграционна служба и той ги провери.
Кастило не откъсваше поглед от снимката на Светлана, загледана в него от уругвайската лична карта и паспорт, в който пишеше, че се казва Сузана Барлоу, родена във Варшава, Полша, натурализирана гражданка на Малдонадо, Уругвай. Спомни си, че Малдонадо е курортно градче на север от Пунта дел Есте.
— Какво е името на твоя, Сузана? — попита Кастило и й протегна своя комплект документи.
Тя не отговори. Подаде му паспорта и личната карта, които Дарби й беше дал. Когато Кастило ги провери, снимката на Светлана — същата като на уругвайските документи — беше и на аржентинския паспорт, и на личната карта. Името й отново бе Сузана Барлоу, родена във Варшава, Полша, сега натурализирана гражданка на Росарио.
— Парагвайските, южноафриканските и мексиканските документи може и да са фалшиви, но се съмнявам — призна Дешамп. — Щом има как, ще проверя и тях.
Сузана го погледна, но не каза нищо.
— Интересното тук, Сузана — продължи Дешамп, — като изключим новото малко име на Светлана, е, че когато казах на Березовски, че ще се видя тук с Чарли и доколкото знам, той ще доведе Светлана… — Той замълча и погледна Кастило. — Всъщност тя къде е?
— В друга от тайните квартири на Певснер, в клуб „Голф енд Поло“. Мунц и Лестър са с нея — обясни Кастило.
Дешамп кимна, след това насочи вниманието си към Сузана.
— Березовски просто ми даде документите и ме помоли да й ги предам. Едва ли щеше да го направи, ако смятаха да се измъкнат.
— А Березовски как се казва сега? — полюбопитства Кастило.
— Томас Барлоу, разбира се. Роден е в Манчестър, Англия — отвърна Дешамп.
— Оказа се, че руснаците си носят джобни пари — обади се Дарби. — Сто хиляди долара в чисто нови банкноти от федералния резерв. Все още са опаковани. Пакетът е горе-долу толкова голям. — Протегна ръце и изви пръсти също като нападаща мечка. — Освен това са истински, Сузи. Новички, неизползвани стотачки, само за харчене.
Зачака реакцията й. Тя сви рамене, сякаш искаше да каже: „И какво от това?“, а той продължи:
— Затова двамата с Едгар сме убедени, че ако те, най-вече тя, искаха да се отърват от Чарли, след като ги прекара от Виена и им помогна да се настанят, или пък искаха да изчезнат, моментът е изпуснат. Березовски е като пойна птичка, а…
— Чарли е все още жив — отвърна Дешамп. — Най-удобно щеше да им бъде да ликвидират Чарли в Барилоче, да си покрият следите, още повече че и Певснер, и Березовски много ги бива в тази работа, и нямаше да им трепне окото да направят онова, което са намислили.
— Какво се опитваш да кажеш? — попита Тони Сантини.
— Нямам търпение да видя изражението на Светлана, когато й го кажа — обясни Дешамп. — Убеден съм, също и брат Дарби, че, първо, полковник Березовски и подполковник Алексеева са рискували да се измъкнат от Русия, защото са имали подозрения, че Владимир Путин има намерение да върне старото време на Съветския съюз, а не са имали желание да търпят подобно нещо…
— Не мога да повярвам — обади се Сузана Сиено.
— … още повече че самият Путин, виден член на опричнината, — нали не сте забравили, че баща му е бил готвач на Сталин, е напълно наясно каква заплаха ще бъдат убедените опричници на режима му, така че са щели да прекарат остатъка от живота си в някоя лудница, където да ги натъпчат с опиати, тъй като в новата Руска федерация лудниците са заменили стария ГУЛАГ като място, където да наврат всички недоволни.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че вие двамата с Алекс — тя погледна от единия към другия — вярвате в тези безумни твърдения за държава в държавата?
— С цялото си невинно доверчиво сърце, Сузи — отвърна Дарби и притисна дясната си ръка към гърдите. — Не бива да забравяш обаче, че през дългогодишната ми кариера в разузнаването съм си извоювал репутацията на човек, който вярва на всичко, което му се каже.