— Може ли да продължа? — обади се Дешамп. — Двамата с Дарби сме убедени, че, второ, семейство Березовски, семейство Певснер и Светлана, новата приятелка на Чарли, са ревностни християни — затова пък не сме така сигурни за съпруга на госпожата, подло копеленце, което може да се окаже безбожен комунист…
— Тя омъжена ли е? — поклати глава Сузана.
— За полковник Евгени Алексеев от СВР — потвърди Дешамп, — който по последни данни е обикалял по улиците на Виена с надеждата да открие съпругата си и да я убие по най-жестокия начин, който успее да измисли.
— О, Чарли! — въздъхна Сандра Бритън.
— Няма ли най-сетне да ме оставите да довърша? — възмути се Дешамп. — Докъде бях стигнал? А, да! Та казвах, че те са ревностни християни и за тях отравянето на два милиона невинни жени и деца е не само нехристиянско, ами са готови да помогнат на Чарли да елиминира завода на мръсниците в Конго, за който Березовски знае адски много. Освен това ще останат силно обидени, ако нашият водач, известен в Тайните служби като Дон Жуан, което си е самата истина, ако мога да съдя по онова, което разказа при завръщането си в малкото ни уютно гнездо, се е позабавлявал с подполковник Алексеева, за да я накара да проговори, или просто за кеф, вместо ясно да покаже намерението си да се ожени за госпожата, когато е възможно, и двамата да останат заедно, докато смъртта ги раздели. Амин. — Той замълча. — Схвана ли картинката, Сузана?
— Ако бях чула всичко това от някой друг, не от вас двамата…
— Не говорех за това.
Тя кимна.
— Разбрах, Едгар.
— Сега се извини на нашия лидер, миличка — настоя Пол Сиено.
Сузана погледна Кастило.
— Кажи, Дон Жуан, обикновена сватба ли ще правиш, или трябва да облечем униформи?
— Най-добре униформи, но само при условие, че когато слизаме от олтара ръсиш розови цветчета и пееш „Обичам те завинаги.“
(Две)
След като размисли, Кастило прецени, че ще изгуби повече и няма да спечели абсолютно нищо, ако избяга от джипа на жандармерията, който ги чакаше пред кънтри клуб „Майерлинг“.
Комендант Лиъм Дъфи щеше да се ядоса, Кастило го разбираше, а сега съвсем не бе най-подходящият момент да дразни темпераментния латино (майка му беше аржентинка). По-точно казано, не биваше да дразни офицера от жандармерията още повече.
Кастило знаеше, че Дъфи е все още бесен заради покушението на Коледа срещу семейството му и макар че Кастило почти бе успял да идентифицира офицера от СВР, организирал и участвал в опита за убийство, трябваше да поговори с Березовски, за да е напълно сигурен. В мига, в който Дъфи научеше името му, щеше да направи всичко по силите си, за да го открие и да убие и него, и най-близките му сътрудници по най-жестокия начин, който успееше да измисли.
Кастило напълно разбираше Дъфи, ала не искаше бурята да се разрази, докато не приключи операцията в Конго. Ако очистеше офицера, изпратен на мястото на подполковник Виктор Жданков в Южна Америка, щеше да разкрие на СВР, че той знае доста за операциите на СВР.
Бе задължително да се изпрати заместник на Жданков, след като ефрейтор Лестър Брадли от морската пехота ликвидира Жданков с точен изстрел от своя „Колт“ модел „1911“, четирийсет и пети калибър в подземния гараж на хотел „Пилар Шератон“, когато Жданков се опитваше да убие Александър Певснер.
Първоначалната заповед, според Александър Певснер и Светлана, била издадена от генерал Яков Сиринов, който отговарял за подобни операции в СВР. Той бил шеф или на отдел „С“, дръзко наречен незаконната разузнавателна ръка на СВР, или на служба „А“, ръката на СВР, която планира и привежда в действие „активни мерки“, с други думи, убийства.
По всяка вероятност, генерал Сиринов бил начело и на отдел „С“, и на служба „А“.
Или пък отдел „С“ и служба „А“ просто са едно и също.
Светлана и Певснер бяха казали на Кастило, че заповедта, издадена от генерал Сиринов, е доста неясно формулирана, че в нея е посочено, че единствено лицата в списъка представляват опасност за Руската федерация, следователно трябва да бъдат ликвидирани веднага щом местните резиденти уредят работата, за предпочитане в период от двайсет и четири часа.
По този начин, бе обяснила Светлана, останалите в списъка няма да заподозрат, че са набелязани за елиминиране, но също така ще бъдат наясно, че СВР отново е действаща сила, готова да премахне враговете също като КГБ, НКВД и ЧК навремето.