Тази беше различна. Състоеше се от четири метални цилиндъра, високи метър и петдесет, поставени в средата на пътя. Вдигаха се и се спускаха хидравлично. Потънаха в пътя, когато колата приближи.
Вътре в селището, автомобилите спряха пред третата къща, мъжът слезе и кимна към къщата.
Тя бе от тъмни тухли и щеше да е по-подходяща за ловна хижа на някой благородник в шотландските планини.
Едгар Дешамп отвори задната врата, като не спираше да мърмори, че тези смешни швабски автомобили не са правени за едри хора.
Бе спуснал навън единия си крак, когато Макс забеляза, че вратата на къщата се отваря от познат човек.
Скочи навън, като използва слабините на Дешамп за стъпенка, така че агентът се стовари отново на седалката и избълва всякакви гадости по адрес на Макс и майка му.
Макс се спусна към Светлана, като джафкаше радостно и подскачаше около нея. Тя се наведе и го почеса зад ушите.
След това видя Кастило и му помаха с ръка.
Макс облиза лицето й и се върна тичешком при Кастило, който вече бе слязъл от предната седалка. Макс изджафка отново, сякаш искаше да каже: „Шефе, няма да повярваш кого открих тук!“ Хукна отново към Светлана, изправи се на задните си крака и подпря лапи на раменете й.
Огромен мъж изскочи през вратата, готов да извади смъртоносно оръжие от кобура.
— Нет! — нареди Светлана с глас, напълно подходящ за подполковник от СВР, излязъл на парад в Москва. Мъжът се закова на място.
Гласът на Светлана омекна, докато сваляше лапите на Макс от раменете си, след това го прегърна през врата.
— Всичко е наред, Степан. Макс е кучето ни, нали така, Чарли?
Кастило кимна.
Пристъпи към нея. Тя го целуна скромно и не прекалено интимно по бузата.
— Нали помниш Едгар, мила?
— Разбира се — кимна тя. — Той ми разпори чантата.
Погледна Дешамп, след това Кастило. Накрая привлече лицето на Кастило към своето и го целуна по устата — страстно, недвусмислено и дълго.
— Заповядайте вътре, господин Дешамп — покани тя госта. — Ще пием по един коктейл и ще разведа двама ви с господин Дейвидсън в къщата ни.
Хвана Кастило под ръка и отпусна глава на рамото му, след това го поведе в къщата.
— Каква е тази работа с „къщата ни“? — попита Чарли.
— Много ми харесва — отвърна тя. — И на теб ще ти хареса, след като я разгледаш. Смятам да я купя. А това е господин Лий-Уотсън, който ще ми я продаде.
В просторното антре бяха застанали трима — полковник Алфредо Мунц, ефрейтор Лестър Брадли от морската пехота и много висок мъж, в началото на четирийсетте, в елегантен костюм.
— Много ми е приятно да се запознаем, господине. Седрик Лий-Уотсън.
Акцентът издаваше, че той е благородникът, който притежаваше този замък, достоен за шотландските планини.
Кастило пое протегнатата ръка и погледна Мунц, като питаше с поглед: „Кой, по дяволите, е този тип и какво търси в тайната квартира на Певснер?“
— Господин Лий-Уотсън се занимава с недвижимите имоти на общия ни приятел в Барилоче — обясни Мунц.
— Точно така, познавам се с господина, чието име не се споменава почти никога, да не кажа абсолютно никога.
— Седрик е построил този… клуб за… приятеля ни — обясни Мунц.
Лестър Брадли привлече вниманието на Кастило.
— Подполковник, мога ли да говоря с вас?
— Какво има, Лестър?
— Насаме, господине.
— Не може ли да почака, докато му покажа къщата? — запротестира Светлана.
Кастило стисна рамото на Брадли и го поведе настрани, към широкото стълбище в края на фоайето.
— Казвай какво има, Лестър.
— Когато монтирах радиото, се обади господин Д’Алесандро.
— Какво иска? — попита изненадано Чарли.
Когато се пенсионира след двайсет и четири години служба, Виктор Д’Алесандро започна работа в командването на Специални операции към Форт Браг. Не се обсъждаше с какво точно се занимава.
— Каза, че един приятел искал да говори с вас, господине.
— Свържи ме с него, Лес.
— Веднага, господине.
Брадли тръгна към стълбите, затича нагоре, като прескачаше през стъпало.
Светлана, последвана от Дешамп, Дейвидсън и Лий-Уотсън, тръгна към Чарли.
— Звънял е Вик Д’Алесандро — докладва Кастило. — Казал, че един приятел иска да поговори с мен.
Дешамп и Дейвидсън свиха рамене, за да покажат, че нямат никаква представа какво е намислил Д’Алесандро.
Всички тръгнаха по стълбите към горния етаж.
(Три)
Десет минути по-късно, когато Светлана и Лий-Уотсън му бяха показали всички удобства на голямата спалня, Брадли влезе и заяви: