— Господине, имах основание да вярвам, че СВР са ги погнали и ако не ги измъкнех от влака и от гарата във Виена, щяха да ги пипнат.
Последва ново дълго мълчание, преди Макнаб да продължи:
— Това повдига въпроса: „Какъв влак? Какво си търсил във влака?“ и „Как си се свързал с руснаците, след като не е твоя работа да се занимаваш с тези гадове?“ Няма да задам нито един от тези въпроси, защото е напълно безсмислено. Разкажи какво стана, след като ги измъкна от гарата и ги закара при гаучосите, вместо да ги предадеш на Агенцията във Виена.
— Господине, руснаците подозираха, че шефът на ЦРУ във Виена също знае, че СВР са по петите им, и ще ги остави да се оправят сами. Според мен бяха прави.
— Монтвейл твърди, че си се появил като Джеси Джеймс и си съсипал грижливо изработения план на ЦРУ да уреди бягството им.
— Вече чух тази версия, господине.
— Май никак не съжаляваш, Чарли, въпреки че ще сложи край на военната ти кариера.
— Господине, онова, което получих от руснаците, струва много повече от кариерата ми.
— Искрената им благодарност, че си им помогнал да се измъкнат от СВР ли?
— Господине, те ме запознаха с операция в бившето Белгийско Конго, ръководена от иранци, които си сътрудничат с други и ползват пари от „Петрол срещу храни“.
— Мислиш ли, че Агенцията — макар понякога компетентността й да е под въпрос — не знае, че лошите с радост ще отровят водните запаси? Ако се готви сериозна операция, те трябва да са чули все нещо.
— Допреди няколко часа в Агенцията бяха убедени, че не проявяват интерес към нас. Според тях, там експериментират с риба.
— Ти пък откъде знаеш?
— Директорът на Централното разузнаване го каза на Монтвейл. Бяхме в посолството в Буенос Айрес и Монтвейл му се обади.
— И ти мислиш, че в Агенцията грешат.
— Да, господине. Грешат.
— Руснаците ли ти казаха?
— И двамата го потвърдиха, господине.
— Вярваш ли им? — попита Макнаб, неспособен да повярва. — Имам два въпроса „защо“, Чарли. Защо да ти казват и защо им вярваш?
— Мога да отговоря надълго и нашироко, господине, или…
— Давай накратко.
— Те са ревностни християни, които не биха искали няколко милиона невинни хора да загинат.
— Мили боже! Да не би да вярваш на подобни глупости?
— Вярвам, също и Едгар Дешамп.
— Онзи, който заби игла във врата на предателя на паркинга на Ленгли ли?
— Беше напълно оправдан, господине. Двамата с Алекс Дарби, шефа на ЦРУ тук, са убедени във верността на онова, което руснаците ни разказаха.
— Правилно ли разбрах, че новоизлюпен подполковник с напълно заслужена репутация на напълно непредвидим и неуправляем тип, динозавър от Агенцията, който ликвидира онези, които не са му приятни, на някой паркинг, и друг тип от Агенцията, когото са натикали при гаучосите, защото все още вярва, че всички руснаци са заплаха, са убедени от приказките на двама руснаци предатели, които уж били задигнали три милиона долара, защото са преродени християни, и твърдят, че над главите ни виси терористична заплаха? Правилно ли съм те разбрал, подполковник Кастило?
— Да, господине. Накратко е точно така.
— И какво смятат да направят тримата луди?
— Лудият, с когото говорите, господине, има намерение да отиде на място и да провери лично какво става.
— А после?
— Или ще ликвидирам лично завода, или ще донеса доказателство на президента, за да е наясно какво точно става.
— Съвсем сам ли смяташ да я свършиш тази работа, Джон Уейн? — попита саркастично Макнаб.
Последва кратко мълчание, преди Кастило да отговори:
— Тъй като повдигнахте въпроса, господине, надявах се да взема назаем чичко Рем за две седмици. Цветът на кожата му е подходящ, освен това говори суахили.
— Ако имаш предвид офицер Колин Левърет, подполковник Кастило, той говори не само суахили, ами лингала и луба касаи. Господин Левърет е прекалено ценен кадър, за да бъде изпратен на подобна опасна — да не говорим, че е неодобрена — операция, но е прекалено умен и опитен и дори не би се замислил да участва като доброволец.
— Така е, господине.
Последва дълго мълчание.
— Подполковниците, както ти е добре известно, подполковник Кастило, не се пазарят с генерал-лейтенанти.
— Слушам, господине.
— Но ако аз случайно превъртя и обсъдя положението с господин Левърет и по някаква случайност той изгуби добрата си преценка и се съгласи да поговори с теб, искам отсега да се разберем, че ако не одобря всички подробности от операцията по ликвидирането на химическия завод в конгоанската джунгла, няма да предприемаш нищо. Разбрахме ли се?