— Да, господине. Много ви благодаря, господине.
— Кога и къде да дойде чичко Рем, Чарли?
— Тук, колкото е възможно по-скоро, господине.
— Днес няма как да го кача на самолет.
— Господине, майор Милър сигурно ще дойде с президентски „Гълфстрийм“. Самолетът може да кацне в Браг…
— Да не би да си въобразяваш, че Монтвейл няма да разбере?
— Монтвейл знае какво смятам да правя, господине. Сключих сделка и с него.
Последва мълчание.
— Каква сделка, Чарли?
— Без значение какво ще стане в Африка, господине, в края на този месец ще напусна.
— Дори ако си прав, а другите грешат ли?
— Да, господине, така се разбрахме.
Последва ново дълго мълчание.
— Ще ти се обадя пак — или пък Вик Д’Алесандро — за да ти съобщим подробностите около пътуването на господин Левърет — заяви накрая Макнаб. — А сега имам намерение да си поприказвам с генерал Нейлър.
— Предпочитам да не го правите, господине.
— Защо не?
— Генерал Нейлър е преценил, че постъпва правилно, когато Монтвейл се е обърнал към него с проблема. Сигурен съм, че не му е било лесно. Той просто е изпълнявал дълга си.
Последва нова дълга пауза.
— На всички офицери им се налага да правят подобен избор, знаеш го много добре, Чарли. Трябва да сме наясно какви са задълженията ни.
Кастило не отговори и след секунда една от зелените лампички угасна, за да сигнализира, че връзката е прекъсната.
Той поклати глава, след това погледна другите.
— Кой беше този, Чарли? — попита Светлана.
— Човекът, който оглавява нашия вариант на Спецназ — отвърна тихо Кастило. — Генерал-лейтенант Брус Дж. Макнаб, който току-що реши, че ще ми помогне в операцията с химическия завод, въпреки че много добре знае, че ще трябва да бъде до мен, когато ме пенсионират в края на месеца и ме изритат завинаги от армията.
— Нищо не разбирам — призна тя.
— Изритват ме от армията — поясни кратко Кастило. — Не е точно така. Заради онова, което приемам като свой дълг, ще бъда пенсиониран по болест и ще ми лепнат етикет „негоден поради психологически отклонения“.
Тя го погледна замислено, но не каза нищо.
— Не се притеснявай, Светлана. Ще получа двайсет и пет процента от основната си заплата. Може да ти се наложи да правиш бургери в „Макдоналдс“, за да можем да си плащаме сметките, но все някак ще се справим.
Тя не обърна никакво внимание на шегата.
— Ти работиш за този човек? Ти си от американските Спецназ, така ли?
— Вече не. Едно време бях. Работех за генерал-лейтенант Макнаб.
— А сега за кого работиш? За онзи посланик Монтвейл ли?
— Двамата с брат ти имахте пълно право да се притеснявате от представителката на ЦРУ във Виена — продължи Кастило, без да обръща внимание на въпроса. — Тя сигурно щеше да ви остави да се оправяте сами, щом разбереше, че СВР са по петите ви. Когато е разбрала, че съм ви измъкнал от Виена, без никой да усети, вместо да благодари и да си затвори устата, което щеше да е наистина чудесно, тя се е раздрънкала пред директора на Централното разузнаване и пред своя приятелка, за която знаела, че ще хукне при един известен журналист, и затръбила, че съм се появил незнайно откъде и съм ви отвлякъл под носа й тъкмо когато тя се канела да ви изпрати във Вашингтон.
— Значи си загазил заради онова, което стори за нас. Ще убия тази жена!
— Изчакай малко, Светлана — предупреди я Дешамп.
Кастило погледна от единия към другия и си помисли: „Истината е, че и двамата говорят напълно сериозно.“
— Да не сте посмели! — надигна глас Чарли.
— А въпросният посланик Монтвейл, за когото работиш, той вярва ли на онази жена? — продължи да разпитва Светлана.
— Не работя за Монтвейл, но той сигурно й вярва. В момента целта ми е да защитя човека, за когото работя.
— Кой е той? Той ще повярва ли на мръсницата от Виена?
— Два доста добри въпроса, шефче — намеси се Дешамп. — „И адът потреперва пред жена, готова да защитава мъжа си“.
Дейвидсън и Кастило се разсмяха.
— Нали каза два? — подсети го Чарли.
— „Кравата вече избяга от обора“ — отвърна Дешамп. — Ако ти не й кажеш, шефче, ще й кажа аз. Светлана, Чарли работи за президента.
Дори да бе изненадана, тя не го показа.
— А президентът на кого ще повярва? На теб или на мръсницата от Виена?
— Това няма значение — обясни Кастило. — Ще се вслуша в онова, което аз му кажа. Работата е там, че ще бъде политически уязвим, ако се стигне дотам…
— И ако излезе наяве, че си е имал собствено три в едно — ЦРУ-ФБР-Американски Спецназ — прекъсна го Дешамп, — което противоречи на американските закони и което е по-лошо, че Конгресът не знае нищо по въпроса, ще го разпънат на кръст, освен ако не измислят нещо по-болезнено.