БЕ УСТАНОВЕНО, ЧЕ УСИЛИЯТА И ДЕЙСТВИЯТА, ПРЕДПРИЕТИ ОТ НЯКОЛКО ЗВЕНА В АМЕРИКАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА РАЗКРИВАНЕТО НА САМОЛИЧНОСТТА НА ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ НА УПОМЕНАТИТЕ ТЕРОРИСТИЧНИ АТАКИ, КАКТО И ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО НА ПОДОБНИ АТАКИ В БЪДЕЩЕ, ЩЕ БЪДАТ ВЪЗПРЕПЯТСТВАНИ ОТ СТРОГИТЕ НИ ЗАКОНИ.
ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА БЕ ВЗЕТО РЕШЕНИЕ ДА СЕ ПРИСТЪПИ КЪМ ТАЙНИ ДЕЙСТВИЯ, ОДОБРЯВАНИ ОТ ПРЕЗИДЕНТА И ИЗВЪРШВАНИ ПОД НАБЛЮДЕНИЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА.
НАРЕЖДАМ НЕЗАБАВНОТО СЪЗДАВАНЕ НА ТАЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ, НА КОЯТО ДА БЪДЕ ВЪЗЛОЖЕНА МИСИЯТА ДА РАЗКРИЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЪПРОСНИТЕ ТЕРОРИСТИ, ВИНОВНИ ЗА ВЕЧЕ СПОМЕНАТИТЕ УБИЙСТВА, ПОХИЩЕНИЕТО И ОПИТА ЗА УБИЙСТВО, И ДА ГИ ОБЕЗВРЕДИ. ОРГАНИЗАЦИЯТА ЩЕ ПОЕМЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО И НА ДРУГИ ТАЙНИ ОПЕРАЦИИ ПО ПРЕЦЕНКА НА ПРЕЗИДЕНТА.
В ИНТЕРЕС НА ОПАЗВАНЕТО НА СИГУРНОСТТА, ВЪПРОСНАТА ТАЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЩЕ БЪДЕ ИЗВЕСТНА ПОД ИМЕТО ЗВЕНО ЗА ОРГАНИЗАЦИОНЕН АНАЛИЗ И ЩЕ БЪДЕ ЧАСТ ОТ ДЕПАРТАМЕНТ ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ. СРЕДСТВАТА ЩЕ БЪДАТ ОСИГУРЯВАНИ ДИСКРЕТНО ОТ ФОНДА, ОТПУСКАН ЗА НУЖДИ НА ПРЕЗИДЕНТА. ЛИЧНИЯТ СЪСТАВ ЩЕ БЪДЕ ОДОБРЕН ОТ ПРЕЗИДЕНТА, НА БАЗАТА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА, НАПРАВЕНИ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЗВЕНОТО ЗА ОРГАНИЗАЦИОНЕН АНАЛИЗ.
МАЙОР КАРЛОС Г. КАСТИЛО ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ЧАСТИ НА АМЕРИКАНСКАТА АРМИЯ ПОЕМА НЕЗАБАВНО ДЛЪЖНОСТТА РЪКОВОДИТЕЛ НА ЗВЕНОТО ЗА ОРГАНИЗАЦИОНЕН АНАЛИЗ.
ПОДПИС:
ПРЕЗИДЕНТ НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
СВИДЕТЕЛ:
ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР
СТРОГО СЕКРЕТНО ПО ЗАПОВЕД НА ПРЕЗИДЕНТА
Първоначално Звеното имаше един-единствен член — Кастило, който се бе върнал от Афганистан наскоро и бе назначен за секретар на секретаря на Вътрешна сигурност Матю Хол, но скоро персоналът набъбна.
За да има кой да води младия майор от армията през тресавището на вашингтонската бюрокрация и да го защитават, доколкото това бе възможно, от хищниците, които се спотайваха на всяка крачка, секретар Хол се бе лишил от двама от собствения си екип — госпожа Агнес Форбисън и Томас Макгуайър.
Госпожа Форбисън, на петдесет и девет, сивокоса, леко закръглена жена, имаше най-високия достъп до секретни сведения. Тя бе една от изпълнителните асистентки на Хол, преди да бъде прехвърлена като заместник административен ръководител на Звеното за организационен анализ.
Том Макгуайър, старши специален агент от Тайните служби бе прехвърлен в Звеното, защото познаваше добре разузнавателната общност и защото — това не му бе казано — Хол знаеше, че каквото и да се канеше да направи Кастило, то ще отведе Макгуайър далече от Вашингтон и няма да му остава време да мисли за смъртта на съпругата му. Когато тя почина от рак, той бе съсипан.
Търсенето на убийците на Дж. Уинслоу Мастърсън бе отвело Кастило от Буенос Айрес до американското посолство в Монтевидео, Уругвай. Там се бе запознал с Дейвид У. Юнг, един от десетината „правни аташета“ в посолството — в действителност агенти на ФБР — които разследваха прането на пари в малката република и съседните страни, наричани от американския Държавен департамент Южния конус.
Приблизително по времето, когато Юнг насочи Кастило към уругвайски търговец на антики — който се оказа самият доктор Жан-Пол Лоримър, американски служител в Обединените нации, брат на Елизабет Мастърсън и тясно свързан с иракския скандал „Петрол срещу храни“ — Кастило бе научил, че Юнг — който говореше пет езика, нито един ориенталски — е бил назначен в посолството в Уругвай със задача, за която не знаеше нито един от останалите „правни аташета“.
Държавният секретар и главният прокурор му бяха възложили задачата да разследва известни американци, свързани с прането на пари, придобити от „Петрол срещу храни“.
Когато разследването на Юнг помогна Лоримър да бъде разобличен, Кастило прецени, че трябва да репатрира Лоримър в Съединените щати — независимо дали виновникът искаше или не — където да бъде разпитан от хора като Том Макгуайър.
Тогава Кастило организира атака над имението на Лоримър, „Шангри-Ла“. Взе назаем хеликоптер от Александър Певснер, руски търговец на оръжие, който живееше тайно в Аржентина. Разчиташе на неколцина човека, на които имаше доверие, включително Юнг и един млад — съвсем млад — морски пехотинец, ефрейтор Лестър Брадли.
Кастило бе изпратил Брадли — който работеше като охрана в американското посолство в Буенос Айрес и бе най-подходящ да бъде използван като шофьор по време на тайната мисия — в Уругвай с „Юкон XL“, за да откара незабелязано два варела гориво за хеликоптера.