Кастило нито отговори, нито мигна.
Най-сетне Барлоу пусна ръцете му и Чарли извърна поглед.
Светлана бе коленичила до Макс и Марина.
— Кажи, Сузи — провикна се той. — Искаш ли нещо за пиене?
Тя го погледна и се усмихна неуверено. Очевидно не разбираше защо я нарича Сузи.
— Това е новото ти име, миличка. Сузи. Свиквай.
Тя се изправи и пристъпи към него. Той я прегърна през раменете.
XII
(Едно)
— Значи разбрахме се — отбеляза Том Барлоу, — че довечера ще вечеряме с приятели и няма да разговаряме, няма дори да мислим за работа до утре.
„Не си спомням да съм се разбирал с теб за каквото и да било, помисли си Кастило, но защо пък не.“
— Няма проблем — отвърна той.
— Ти знаеш някои неща за семейството ни, Чарли, но Сузана ми каза, че не знае абсолютно нищо за твоето — продължи Барлоу.
— Деветима сме — започна Кастило. — Бяхме десет, но брат ми Фриц го обесиха преди две години за кражби на добитък в Тексас.
Барлоу поклати глава.
— Александър ме предупреди, че имаш… интересно чувство за хумор — призна Барлоу.
— Чарли, ако нямаш нищо против — прекъсна ги Алфредо Мунц, — ще пропусна вечерята. Жена ми има странната идея, че от време на време трябва да вечерям с нея и с момичетата.
„В превод въпросът означава дали ще бъда в безопасност, ако ме остави сам.“
— Върви, Алфредо. Морската пехота е тук и положението е под контрол.
Дейвидсън и Лестър разбраха намека и се усмихнаха. Лестър имаше доволен вид, че ролята му на самоназначил се бодигард на Кастило е призната.
Дейвидсън забеляза изражението на Светлана/Сузана.
— Сузи… — започна той.
— Сузана — поправи го тя.
— Вече си имаме една Сузана. Какво ще кажеш за простичкото Сюзън?
Тя погледна Кастило.
— Здрасти, просто Сюзън — усмихна се Кастило.
— Канех се да кажа, че има нещо, което не знаеш, за Чарли — продължи Дейвидсън.
— Ами?
— Нали знаеш онзи стих от библията „Гдето идеш ти…“
— Да, разбира се. — Тя погледна Чарли отново. — От Рут е. „Гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана, твоите люде ще бъдат мои люде…“
— Именно — кимна Дейвидсън.
Кастило знаеше какво следва и се почувства неловко.
— Е, просто Сюзън, що се отнася до Чарли, нашият стих гласи: „Гдето иде Чарли, отиваме и двамата с Лестър, гдето Чарли остане, оставаме и двамата с Лестър“ и така нататък.
— Ти се подиграваш със Светото писание! — сопна се тя и погледна към Кастило за помощ.
Кастило вдигна безпомощно ръце.
— Каква е тази работа? — попита гневно Сюзън.
— Просто Сюзън, ти си невероятна жена — отбеляза Дейвидсън. — Може би най-невероятната жена, която някога съм срещал. Само че не си на нивото на генерал-лейтенант Скоти Макнаб. А неговата заповед беше изрична. Да не изпускам Чарли от поглед. Амин.
— Единственото изключение е затворената врата на спалнята — заяви Кастило.
— Така е — съгласи се Дейвидсън. — Сигурно Макнаб ще одобри.
— И докога ще продължава това? — попита Сюзън.
— Докато, просто Сюзън — започна Кастило, след това погледна Барлоу: — Прости ми, Том, знам, че обещах да не говорим по работа. — Отново се обърна към Сюзън. — Докато се върнем ОТ Африка. Тогава Джак се връща към обичайните си задължения да къса крилцата на мухите и да се задява с красиви жени.
— Сюзън — поправи го тя. — Не просто Сюзън.
— Както предпочиташ — съгласи се великодушно Кастило.
Сюзън се замисли за секунда, след това започна да обяснява:
— Няма абсолютно никаква причина да стоят тук. Нали видя охраната…
— Според мен — прекъсна я с усмивка Барлоу, — сега ще станем свидетели как неустоимата сила се среща с предмет, който не може да бъде мръднат.
— Няма начин да ме накарате да остана, за да чуя края на тази дивотия — заяви Мунц. — Том, подай ми телефона, ако обичаш. Ще звънна на жената да й кажа, че ще се прибера.
Барлоу му подаде слушалката и Мунц се протегна. Преди да я поеме, телефонът звънна. Той се стресна, отдръпна ръка, след това пое слушалката.
— Да — каза Мунц. Кимна, сякаш очакваше обаждането. Срещна любопитния поглед на Кастило. — Доведете комендант Дъфи, ако обичате — помоли той и затвори.
Чарли отново си напомни, че Мунц не е свикнал да моли за разрешение, нито да пита за съвет, преди да предприеме нещо.
— За бога, Алфредо. Не можа ли да задържиш топката, докато измисля какво да правя?