Дъфи го изгледа.
— Но?
— Но има сили в тази игра, които ти просто не разбираш.
— Какви например?
— Изпитах две неща, когато научих за теб и семейството ти — започна да обяснява Мунц. — Първото чувство бе лично — че това е достойно за презрение, че е долна постъпка.
— Ами второто? — попита тихо Дъфи.
— Че реакцията ти ще създаде на двама ни с Карлос огромни неприятности.
— Не ми трябва нито твоята помощ, нито помощта на Карлос, за да убия мръсниците.
— Това ни е известно, Лиъм — прекъсна го Кастило. — Защо не ни оставиш да ти кажем защо не искаме да елиминираш мръсниците точно в този момент?
Дъфи го погледна гневно.
— Слушай ме внимателно, Лиъм — нареди Кастило. Ведрият тон се бе стопил. — Можем да решим въпроса като приятели, цивилизовано, или по другия начин.
— Ти да не би да ме заплашваш, Карлос?
— Изтъкнах фактите, не отправих заплаха — заяви Кастило. — Готов ли си да ме изслушаш?
В продължение на двайсет секунди двамата не откъснаха погледи, след това Дъфи кимна.
— В деня, когато са нападнали семейството ти, Лиъм — започна Чарли, — в Германия е бил убит немски журналист, австрийска двойка са били убити с гарота във Виена, направен е бил опит да бъде убит американски полицай и съпругата му във Филаделфия.
Дъфи се замисли за момент и попита тихо:
— Има ли връзка помежду им?
— И генерал Сиринов поръча елиминирането на полковник Кастило — добави Березовски, — когато отиде на погребението на журналиста, няколко дни по-късно.
— Ти пък откъде знаеш? — попита Дъфи и продължи, без да дочака отговор: — Генерал кой? И теб ли са се опитали да убият, Карлос?
Кастило кимна.
Березовски продължи:
— Генерал-лейтенант Яков Сиринов ръководи отдел „С“ на СВР. Той поръча на резидентите на СВР в Берлин, Виена, Ню Йорк и Буенос Айрес да елиминират въпросните хора.
— Ти пък откъде знаеш? — попита Дъфи.
— Защото, господин комендант, по онова време бях резидентът в Берлин. Това със сигурност е написано в материала от Интерпол.
Дъфи се замисли.
— Твърдиш, че този човек, въпросният генерал Сиринов… нали така се казва?
— Генерал-лейтенант Яков Сиринов — уточни той.
— Значи той е поръчал убийството на жена ми и децата?
— Твоето убийство — уточни Березовски. — Едва ли някой е споменал нещо за семейството ти. Но едва ли в заповедта е било изтъкнато: „Гледайте семейството да не пострада, докато елиминирате коменданта.“ — Замълча, за да е сигурен, че полицаят го е разбрал, след това продължи: — От друга страна, ако се замислим над онова, което мислим, че е била втората му цел, той може и да е поръчал да бъде избито цялото ти семейство.
— Каква е тази „втора цел“? — намръщи се Дъфи.
Отговори Кастило:
— Основната връзка между тези покушения, Лиъм — и успешните, и неуспешните, може би с изключение на твоето — е, че обектите или са знаели, или много скоро са щели да разберат подробности за ислямска терористична операция, за която от СВР са искали те да не научат.
— Каква е тази терористична операция? — попита Дъфи.
Кастило не обърна внимание на въпроса.
— Убийството на немския журналист — казваше се Фридлер — бе извършено, защото той се бе доближил прекалено много до германците, участвали в мошеничествата на „Петрол срещу храни“.
— Чували ли сте поговорката, господин комендант — обади се Березовски, — че е невъзможно да излъжеш честен човек?
— Какво? — попита Дъфи.
— С други думи можеш да излъжеш или пък да откраднеш от някой нечестен.
— Нямам представа какви ги говориш — отвърна напълно обърканият Дъфи.
— Докато в Ирак действаше програмата „Петрол срещу храни“ — продължи Березовски, — много хора забогатяха от нея. Единият от начините човек да получи добра печалба бе да вдигне цената на хранителните продукти и лекарствата, които се изпращаха в Ирак. Така някои се охлаждаха…
— Облажваха, Том — поправи го Кастило.
— Облажваха — продължи Березовски и по тона и изражението му стана ясно, че не е свикнал да го поправят и не е никак благодарен за намесата. — Съответните власти нямаха нищо против. Например един микроскоп, от онези, които използват в началните училища, за да разглеждат крилцата на мухите, и в магазина може да се купи за петдесет долара, се изпращаше в Ирак като последна дума на техниката и струваше хиляда пъти по петдесет долара. Човекът, за когото говоря, е член на така наречената Марбургска група. Той е прибрал чек за петдесет хиляди долара, осребрил го е и е направил малък подарък — например пет хиляди долара — на чиновника, който се занимава с товарителниците, след това е прибрал разликата, без да споменава за нея пред данъчните власти, и е бил предоволен от себе си, защото се е проявил като далновиден бизнесмен. Не говорим единствено за медицинска апаратура. В Ирак е изпращана много храна за гладуващите. Поне десет процента е била изкупена на безобразно високи цени. Сто кашона консерви с пиле са се превърнали в хиляда кашона пиле, тъй като по грешка някой е добавил една нула към товарителницата. Чиновникът, както трябва да се предполага, е пропуснал грешката. Разбирате ли каква е работата, господин комендант?