— Какви подозрения?
— Че в момента се разработва грандиозен план — не говорим за убийства лице в лице, а за терористични актове — да бъдат изтровени милиони американци, като се отровят водоизточниците.
„Защо това обяснение прозвуча глупаво и изкуствено?“
„Това е единствената чиста истина, която му казах, неподправена истина.“
„Защото е страховито — това е най-подходящата дума — а човек трудно проумява подобни неща.“
„Не може да приеме подобна истина, както не може да приеме, че един брадат изрод в провиснала роба иска да избие всички неверници — и християни, и евреи, и будисти, и каквито още има — като се взриви на парчета, ако се налага.“
— В отдалечен район в Демократична република Конго — започна Березовски, след това замълча, разбрал по изражението на Дъфи, че комендантът няма никаква представа за какво говори.
— Непрекъснато променят името — обясни Березовски. — Едно време е било Белгийско Конго, след това Заир…
— Ясно — прекъсна го Дъфи.
Березовски кимна.
— Между Стенливил — сега се казва Кисангани — и границите на Судан и Уганда, се намира химически завод, много добър, в който се разработват химикали за отравяне на водата, които или ще минат през филтриращата система и ще се запазят активни дълго време, или ще устоят на опитите да бъдат неутрализирани по химически път. След като успеят, заводът ще произведе необходимите количества, които ще бъдат изсипани във водоизточниците на всички големи американски градове.
Дъфи се замисли и попита:
— Простете ми, полковник, но това е… — вратата се отвори и влезе Светлана — направо невероятно.
Тя пристъпи към Кастило. Всички в стаята бяха впили очи в нея. Той си помисли: „Трябваше да се сетя, че няма да остане в бара като послушно момиче.“
— Не исках да ви прекъсна — извини се тя и приседна на страничната облегалка на фотьойла на Кастило. — Кое е невероятно?
Дъфи не скри изненадата си, но се съвзе бързо.
— Вие сигурно сте подполковник Алексеева — започна той, след това продължи саркастично: — Много ли са жените с вашия чин в руската Тайна полиция?
— Казвам се Сюзън Барлоу, господин комендант. Сестра съм на Том. Нямам представа за какво говорите.
„Майната му, помисли си Кастило, и аз мога да играя игрички.“
— Интересно ми е, Лиъм — каза той, — колко висши офицери жени има в жандармерията. Не знаех, че има.
— Карлос — сряза го Дъфи. — Нали нямаш намерение да отричаш, че тази жена е избягалата рускиня?
— Карлос ли? — попита Светлана. — Защо наричате подполковник Кастило Карлос, господин комендант?
Той я погледна навъсен и подхвърли саркастично:
— Защото така се казва, подполковник.
— Не знаех — измърка тя. — Карлос ми харесва много повече от Чарли. Здравей, Карлос.
Кастило не се сдържа и се усмихна на Свет. Това напълно обърка Дъфи и подразни силно Мунц.
— Продължавай, Алфредо — обади се Светлана. — Наистина не исках да ви прекъсвам. Казваше, че нещо е невероятно. Не, господин комендантът го каза.
„Точно така, любима, изобщо не искаше да ни прекъсваш.“
„Просто си решила да объркаш Дъфи.“
„Да го накараш да се почувства неуверен, да скапеш част от самоувереността му, да му покажеш, че не е чак толкова важен, колкото си мисли.“
— Ако сте приключили с подмятанията — заяви вбесеният Мунц, — може ли най-сетне да продължим?
— Сюзън — обясни Кастило, — за комендант Дъфи е невероятно, че в Конго има химическа лаборатория, където ще бъдат произведени химикали, които да отровят водните запаси на големите американски градове.
— Напротив — опъна се Дъфи.
Светлана се усмихна.
— И на мен ми се стори невероятно, господин комендант, когато чух за пръв път. Трябва да си много отворен към новостите в политиката, за да повярваш.
— Отворен ли? — повтори Дъфи.
— Замислете се, господин комендант — продължи Светлана. — В деня преди атомната бомба в Хирошима, колко човека са вярвали, че американците са създали невероятна бомба с мощността на хиляди тонове динамит? Или пък единадесети септември. Наистина е било невероятно, че религиозни фанатици ще блъснат пътнически самолет в стоетажна сграда.
Дъфи се замисли за момент.
— Разбрах, подполковник. Но това не означава, че изведнъж повярвах в съществуването на завода в Конго.
Кастило погледна Мунц, след това и Березовски.
„И те го чуха.“
„Дъфи я нарече «подполковник» без следа от сарказъм, без дори намек за сарказъм.“