„Сега идва ред на истината…“
— Замислете се — продължи Светлана, — защо ни е да съчиняваме подобно нещо.
Дъфи бе готов да спори.
— Ако има истина в тази работа, ЦРУ със сигурност имат представа…
— Допреди няколко часа, Лиъм — прекъсна го Кастило, — в ЦРУ не виждаха никаква заплаха от страна на Конго. Освен това в ЦРУ вярват, че там се преработват рибни продукти.
— А откъде да знаем, че те грешат? — попита разумно Дъфи.
„Важното е, че каза. «Откъде да знаем?»“
„Спипахме го.“
„Само че той в най-скоро време ще попита: «Това какво общо има с Аржентина? Всичко това не влиза в работата на Аржентина.»“
— Знаем, господин комендант — започна да обяснява Березовски, — благодарение на Марбургската група. Тези бизнесмени — тях човек лесно може да излъже и манипулира, защото самите те са нечестни — бяха моя отговорност, докато бях резидент в Берлин.
Дъфи го погледна. Очевидно очакваше да продължи.
— Лабораторията в Конго — разказваше Березовски, — има нужда не само от химикали, които не се намират в Иран, нито пък на друго място в арабския свят, но и от лабораторно оборудване, центрофуги и други подобни, с които да обработват въпросните химикали. Те също не се намират в арабския свят. Говори се, при това с основание, че мюсюлманите мразят Запада, защото Западът е поне четиристотин години по-напред от тях в научно отношение. Онова, от което се нуждае лабораторията, суровините, се намират единствено на три места — Русия, Китай и Индия. И също така в Съединените щати, Великобритания и Германия. В Съединените щати и Великобритания, тъй като и двете страни са забранили използването на химически и биологически оръжия за масово поразяване, пазят зорко запасите си от химикали и необходимото оборудване. Не искат никой друг да разработи химически и биологически оръжия, след като те са унищожили своите. Не включвам Германия, защото тя изгуби всичките си способности да произвежда химическо и биологическо оръжие, когато изгуби войната, но пък там разполагат с химикали и оборудване за медицински цели.
Замълча за момент, след това попита:
— Разбирате ли какво се опитвам да ви кажа, господин комендант?
Дъфи кимна.
— Мисля, че да.
— Идва ред на СВР — продължи Березовски. — Службите за външно разузнаване знаеха кои германски бизнесмени са се облагодетелствали от продажбата на химикали, необходими за медицината, и на оборудване, като са надували цените в програмата „Петрол срещу храни“…
— Откъде знаеш? — прекъсна го Дъфи.
— Работата ни беше да знаем. Имахме информатори навсякъде. — Березовски замълча за кратко, след това продължи: — В наш интерес беше да се погрижим операцията в Конго да разполага с всичко необходимо. Затова се срещнахме — аз лично се срещнах с Марбургската група — с нечестните бизнесмени. Аз им обясних, че могат да изкарат много повече пари, като се сдобият с определени химикали и лабораторно оборудване, някои от тях дори произвеждаха оборудване, и тайно го превозят до някое пристанище, най-често в Египет, Сирия или Ливан, също и на други места.
— И те нямаха нищо против, така ли?
— Разбира се, че нямаха. За тях това бе поредната златна възможност да изкарат куп пари, които нямаха намерение да обявят пред държавата. После обаче, когато не им бе платено, те разбраха, че „аванта“, както казват американците, няма.
— Не сте им платили — заяви Дъфи.
— Не, разбира се — отвърна Березовски. — Беше достатъчно да им кажем, че ако надигнат глас, германското правителство ще научи не само за мошеничествата им по време на „Петрол срещу храни“, ами и за участието им в превозването на химикали и оборудване без необходимите лицензи. Щеше веднага да се разбере, че са укривали данъци. В СВР решиха, че имат по-голяма нужда от парите, които иранците са платили за стоката, отколкото ултрабогатите нечестни германски бизнесмени.
— Значи до правителството така и не стигна нищо.
— Ние, разбира се, обмислихме този сценарий — продължи Березовски. — Подадохме на журналист от „Тагес Цайтунг“ достатъчно информация, за да привлечем интереса му към един от по-дребните играчи. Знаехме, че те ще разберат, когато той започне да рови.
— „Ние“ ще рече генерал Сиринов — уточни Сюзън. — Той се гордее с това, че лично поема по-интересните операции. Да се подаде информацията на господин Фридлер, беше негова идея. Не обърна никакво внимание на препоръките ни по случая и нареди да бъде извършено. Получи се зле. Фридлер се приближаваше все повече до сърцето на операцията — не само към човека, към когото бе насочен.
— Затова е трябвало да бъде убит ли? — попита Кастило.