Сюзън срещна погледа му.
— И това бе решение на генерал Сиринов.
— Сега вече имах достатъчно време да помисля — заговори Березовски, — и ми се струва, че Сиринов — трябвало е да се сетим навреме, Сюзън — по препоръка на Евгени, който открай време е убеден, че убийството е най-доброто разрешение на всеки проблем…
Кастило не можа да се сдържи и заговори на руски:
— За нейния Евгени ли говориш?
Березовски кимна.
— Не е мой от години, Карлос — отвърна Светлана също на руски. — Вече ти казах.
— Говоря за полковник Евгени Алексеев — продължи на руски Березовски и се усмихна, — който е в отдел „С“. Исках да кажа, че генерал Сиринов е решил — вероятно посъветван от полковник Алексеев — че господин Фридлер се е превърнал в заплаха и трябва да бъде ликвидиран. След като това решение е било взето — и тук ясно личи намесата на Евгени — е било решено да бъде елиминиран и полицаят от Филаделфия.
— Защо? — попита Кастило.
С крайчеца на окото си забеляза, че Дъфи не разбира нито дума.
— Защото Сиринов знае…
— Да не оставяме комендант Дъфи на тъмно — прекъсна го Кастило. — Може ли да говорим на английски?
— Карлос, ти започна да говориш на руски — засече го на английски Сюзън.
— Извинявай — отвърна той.
— Аз, разбира се, не разбрах нито дума — обади се Лий-Уотсън. — Но пък езикът е толкова мелодичен. Мислех си, че е по-гърлен, нещо като немски.
— Господин комендант — започна Березовски на английски с американски акцент, — обсъждахме възможността, че когато е бил подготвян списъкът с хората, срещу които е било извършено покушение, генерал Сиринов е получавал съвети от полковник от СВР, който работи към отдел „С“, оглавяван от генерала. Мъжът се казва Евгени Алексеев и двамата със сестра ми го познаваме много добре. Казах, че след като е било взето решението хер Фридлер да бъде елиминиран, Алексеев е настоял да бъде ликвидиран и полицаят от Филаделфия.
— Това го разбрах — отвърна Дъфи.
— Защо? — попита отново Кастило.
— Защото знае, че чернокожите във Филаделфия се финансират с пари от „Петрол срещу храни“. Сиринов сигурно е научил, че полицаят вече работи за теб. Това обяснява защо и ти си бил включен в списъка.
— Не съм сигурен, Том — отвърна с огромно съмнение Кастило. — Не е ли малко прекалено? Когато са се опитали да очистят Бритън, той не работеше за мен. Беше в охраната на президента.
— Може и да греша, но нека довърша сценария. Работехме почти на тъмно. Опитвам се да наглася нещата. Според мен решението да бъдат елиминирани двама е отворило вратата към елиминирането и на други. Не знаем дали Сиринов е имал представа — за нас със Светлана — че сме влезли във връзка със семейство Кул. С тях се срещнахме само два пъти и е малко вероятно да са ни забелязали. В СВР знаеха за тях много отдавна. Предполагам, че Евгени е решил, че моментът е подходящ, за да се отърве от тях веднъж и завинаги.
— Приятен човек, Сюзън — отбеляза Кастило.
Березовски продължи:
— Подполковник — нали може да те наричам Карлос? — той е амбициозен и безскрупулен. Не го забравяй нито за миг. Освен това си гони своите цели.
— Какви цели?
— Трябва ли да се задълбочаваме чак толкова? — попита Сюзън.
— Според мен се налага — отвърна Березовски. Погледна я, тя кимна едва забележимо и той продължи: — Евгени се срамуваше, че Съветският съюз се е разпаднал. Срамуваше се, че КГБ се е разпаднало. Срамуваше се от безобразното поведение на Александър — а като Александър имаше много — който не само че напусна блестящата си кариера в КГБ, ами избяга от Русия, за да стане неприлично богат. Той бе решил да остане на всяка цена, да покаже верността си към отечеството, да положи всички усилия, за да възстанови Съветския съюз, така и не прие новото име Руска федерация, и да върне старата му слава и величие. Също така искаше да възобнови КГБ, да го възкреси за нов живот. Не беше единственият. Такива като него бяха хиляди: от редници в граничен патрул до високопоставени офицери от КГБ. Да вземем полковник Владимир Путин. Всички се стекоха в „новото“ СВР. Не беше както едно време — много от най-умните офицери бяха напуснали — въпреки това Путин и останалите можеха да създадат ядро, около което да градят по-добра и силна организация. Бяха решени да успеят. Почти всички верни хора, които не бяха пълни тъпаци, получиха повишение. Ситуацията ми напомни за Хитлер, след като Франция паднала, когато направил генералите си маршали. Сред повишените бе и Евгени Алексеев. Първо стана подполковник, а след като съпругата му също бе повишена в подполковник, той стана полковник. Аз не бях повишен, въпреки че не съм тъпак, но подозирам, че Путин не ме одобряваше. Едно време бях негов командващ офицер и докладите ми за него не бяха много ласкави. Само че имах твърде много приятели и Путин нямаше как да ме освидетелства, за да ме тикне в лудницата, както стана с много други. Според мен е подозирал, че може да замина при Александър, където и да се намираше той. Затова отказвах назначенията зад граница. Накрая бях назначен за резидент в Берлин, а истината е, че бях готов да убия за този пост. Междувременно Евгени си имаше семейни проблеми. Съпругата му искаше развод. В новото СВР, както и в старото КГБ, офицерът трябва да контролира жена си. На разводите не се гледа с добро око. Ако тя го напуснеше, това щеше да се отрази пагубно на кариерата му.