Нападението над имението, макар осъществено предимно от аматьори, първоначално бе тръгнало добре. Тъкмо когато Кастило се канеше да съобщи на Лоримър, че ще бъде върнат в Щатите — малко след като Лоримър бе отворил сейфа си — неочаквано прозвучалите изстрели разкриха, че и други се интересуват от доктор Жан-Пол Лоримър. Той бе убит по време на престрелката.
През следващите пет минути имението бе осеяно с трупове, включително двама войници от Специалните части, приятели на Кастило. Сержант Сиймор Кранц бе убит с гарота. Останалите шестима, започнали престрелката, се оказаха напълно непознати. Дейвид У. Юнг-младши, който за пръв път в кариерата си вадеше пистолет по жива мишена, бе застрелял един от тях, а ефрейтор Лестър Брадли се справи успешно с други двама със снайперска пушка, макар да бе заел позиция на повече от сто метра.
По-късно Брадли скромно призна, че е бил „отличен като снайперист“ по времето, когато пехотинците влизали в Багдад и можел успешно да разцепи косъм на две.
Екипът на Кастило веднага се изтегли от „Шангри-Ла“ с хеликоптер, като остави тялото на доктор Лоримър, но взе трупа на сержант Кранц, убития с гарота войник от Делта Форс; Дейвид У. Юнг-младши, ефрейтор Лестър У. Брадли от морската пехота и шестнайсет милиона в облигации, които Юнг бе открил в сейфа на Лоримър.
Кастило бе наредил на Юнг да се качи в хеликоптера поради две причини.
Първо, Юнг — дори по онова време да не знаеше — разполагаше с информация за скандала „Петрол срещу храни“, който бе в основата на убийството на Мастърсън, и Кастило държеше да научи истината. Второ, майорът се страхуваше, че Юнг няма да си държи устата затворена по време на разпитите, които щяха да започнат от мига, в който властите откриеха в имението облечените в черни дрехи застреляни нападатели.
При ефрейтор Брадли положението бе още по-тежко. Ако Брадли се върнеше към задълженията си в посолството без джипа, бе напълно в реда на нещата сержантът му в Буенос Айрес да попита „Къде е «Юкон»-ът?“
Ясно бе, че Брадли не може да отговори на подобен въпрос, защото щеше да се наложи да разясни как майор от Специалните части е взривил автомобила с термитна граната по време на тайно нападение над имение в Уругвай. Точно това трябваше да бъде отговорът на Брадли, когато го попиташе сержантът.
Пехотинците на Парис Айлънд ги учеха, че когато висшестоящ задава въпрос, трябва да кажат истината, цялата истина без следа от колебание.
Докато се върнат във Вашингтон, Юнг вече бе измислил какво обяснение да дадат за парите и защо са нападнали имението: доктор Лоримър — вече идентифициран като един от касиерите на подкупи и комисионни в „Петрол срещу храни“ — бе откраднал шестнайсетте милиона от все още неизвестните си работодатели.
Въпросните хора бяха отвлекли сестрата на Лоримър — госпожа Дж. Уинслоу Мастърсън — и бяха убили съпруга й пред очите, за да я убедят, че няма да се поколебаят да убият и нея, и децата й, освен ако не им каже къде да открият Лоримър и шестнайсетте милиона. Тя не им бе казала, защото нямаше представа къде се е скрил брат й.
Лошите бяха открили имението „Шангри-Ла“ сами.
Фактът, че бяха пристигнали там, за да си приберат парите и да елиминират Лоримър десет минути след екипа на Кастило, бе най-обикновено съвпадение и ужасно лош късмет.
— Не очакваха да заварят никого в имението, господин президент, освен доктор Лоримър и облигациите на стойност шестнайсет милиона — бе обяснил Кастило на следващия ден, докато докладваше в президентския апартамент в Белия дом.
— Каква изненада, а? — отвърна президентът. — Кажи, Чарли, значи нямаш никаква представа кои са тези хора.
— Не бяха южноамерикански бандити, господин президент. Но като изключим това…
— Открий кои са, майоре — прекъсна го президентът, — и ги обезвреди.
Кастило забеляза официалното обръщение. Това означаваше, че току-що е получил заповед.
— Слушам, господине.
— Има ли друго, Чарли?
— Господин президент, какво да правим с парите?
— Каза, че са шестнайсет милиона, нали така? Къде са? Сигурен ли си, че можеш да осребриш тези облигации?
— Господине, за да сме сигурни, че ще опазим парите, вече ги осребрихме. Сега са прехвърлени в банка „Ригс“.
— Не искам да имам нищо общо с мръсни пари — заяви президентът. — Разбираш ме, нали?
— Разбира се, господин президент.
— По отношение на парите, единствено на парите, Чарли…