БЕЗОПАСНОСТ: ИЗТОЧНАТА И СЕВЕРОИЗТОЧНАТА ЧАСТ ОТ СТРАНАТА СА ОПАСНИ И ПЪТНИЦИТЕ ТРЯБВА ДА ВНИМАВАТ, АКО СЕ ОТПРАВЯТ КЪМ ТЕЗИ РАЙОНИ, ОСОБЕНО КРАЙ ГРАНИЦАТА С УГАНДА И РУАНДА. ЧЕСТО ИМА ВЪОРЪЖЕНИ СБЛЪСЪЦИ В ОБЛАСТ ИТУРИ, БЛИЗО ДО ГРАНИЦАТА С УГАНДА, СЪЩО И В ПРОВИНЦИЯ КИВУ, И В СЕВЕРНА КАТАНГА. УЛИЧНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ВЪОРЪЖЕНИТЕ ГРАБЕЖИ СА ЧЕСТО СРЕЩАНИ, НАЙ-ВЕЧЕ В КИНШАСА, КЪДЕТО ВЪОРЪЖЕНИ БАНДИ ИЛИ ПРЕСТЪПНИЦИ СЕ ПРЕДСТАВЯТ ЗА ЦИВИЛНИ ПОЛИЦАИ И ОГРАБВАТ ЧУЖДЕНЦИТЕ. СЛУЧВА СЕ ВЛАСТИТЕ ДА АРЕСТУВАТ ЧУЖДЕНЕЦ И ДА ИСКАТ ОТКУП, ЗА ДА ГО ПУСНАТ. НЕ НОСЕТЕ СКЪПОЦЕННОСТИ, НЕ ХОДЕТЕ САМИ ПО УЛИЦИТЕ, НЕ НОСЕТЕ ГОЛЕМИ СУМИ ПАРИ. ДРЪЖТЕ ВРАТИТЕ И ПРОЗОРЦИТЕ ЗАТВОРЕНИ. ИЗБЯГВАЙТЕ ДЕМОНСТРАЦИИ И УЛИЧНИ СБЛЪСЪЦИ. ЛОДКИТЕ И ФЕРИБОТИТЕ СА ЗЛЕ ПОДДЪРЖАНИ И ИМАТ НИСЪК СТАНДАРТ НА БЕЗОПАСНОСТ; НА 16 ЯНУАРИ 2004, ПРЕТОВАРЕН ФЕРИБОТ ПО РЕКА КАСАИ ПОТЪВА. ЗАГИВАТ 35 ЧОВЕКА. ЗАРАДИ ОЖЕСТОЧЕНИ НАПАДЕНИЯ, ГРАНИЦАТА МЕЖДУ АНГОЛА И ДРК Е ЗАТВОРЕНА.
Когато прочете написаното, той подаде листа на Светлана.
— Откъде го намери? — попита той.
— Трябва да благодарим на приятелчетата ни от ЦРУ — отвърна Дешамп.
— Господи, ти ли ги помоли?
— „Ало, здрасти! Каним се да вдигнем във въздуха един химически завод в Конго, който вие твърдите, че не съществува, затова ни трябва малко помощ.“
— Какви ги приказваш?
— Спипах те, шефче — подсмихна се Дешамп. — Порових се в интернет. В ЦРУ имат подобни данни за всяка страна по света. А пък в уебсайта на Държавния департамент се намират карти, данни, дори любимото ти място далече от дома, американското посолство.
— Най-странното, Чарли, е — обади се чичко Рем, — че Едгар свали от нета почти същото.
Левърет подаде на Кастило кафяв плик. Той го отвори. Документът бе отпечатан на бланка на ЦРУ, бе засекретен и заглавието гласеше: „КОНГО, Демократична република, условия към 1 януари 2005.“
— Виждаш ли? Пише почти същото — настоя Левърет. — Д’Алесандро ми го даде. Не знам откъде го е измъкнал, но никой няма да го проследи до теб.
Кастило го прегледа бързо и го подаде на Светлана.
— Само едно летище ли има? Не мога да повярвам — отвърна Кастило.
— Нищо в Демократична република Конго не е за вярване — отвърна Левърет.
Мобилният на Кастило започна да вибрира в джоба.
— Hola? — започна той и се заслуша.
— Господи, благодаря ти, Лиъм. Ще ти звънна.
Пъхна мобилния в джоба на ризата и погледна Светлана.
— Много интересно — отбеляза той. — Комендант Дъфи току-що ми каза, че на борда на полета на „Луфтханза“ от Франкфурт тази сутрин е бил руският дипломат Евгени Алексеев, посрещнат от руския дипломат в Парагвай Лаврентий Тарасов.
— Трябва да бъде ликвидиран, Карлос — заяви спокойно Березовски.
— Не — настоя Кастило. — Налага се да се изнесем от Аржентина.
XIII
(Едно)
— Подполковник — заговори Дик Милър, — може ли да си кажем няколко думи насаме?
Кастило се огледа.
„Събрани са от кол и въже, но са моят екип.“
— Не, Дик, освен ако не искаш да си признаеш, че си прихванал някоя болест на идване.
Дешамп и Дейвидсън се изкискаха.
— Важно е — настоя Милър.
— Не, знаеш правило номер едно. Всички в екипа знаят всичко.
— Хайде, Карлос — подкани го Светлана. — Поговори с него, нямам нищо против.
— Независимо дали имаш, или нямаш нещо против, Сюзън, вече съм взел решение. А второто правило гласи, че след като реша нещо, повече спорове няма.
— Ти да не би да си папата? — сопна се тя.