Кастило изви вежда.
— Правило три пък гласи да не ставаш саркастична, когато не си наясно за какво става въпрос.
Березовски се разсмя и изръкопляска. Дешамп се присъедини към него.
Светлана замълча с усилие.
Кастило погледна Милър.
— Казвай, Дик.
Милър се колебаеше.
— Подполковникът току-що използва израза „ликвидирам“ — обади се Левърет. — Предполагам, че става въпрос за онова, което си мисля.
— Това ли искаше да попиташ, Дик?
— Наред с други неща — призна Милър.
— Добре — продължи Кастило. — Онова, което Том Барлоу — не полковник Березовски, защото никой не го е виждал и чувал — иска, е да ликвидира двама от СВР. Единият, подполковник Лаврентий Тарасов, е резидентът за Парагвай и Аржентина. Другият, полковник Евгени Алексеев, работи за отдел „С“ и е дошъл, за да открие Том и Сюзън.
— Каква е връзката? — попита Левърет и след като Кастило не отговори веднага, той се досети сам. — Алексеев, Алексеева, така ли?
Кастило погледна Светлана.
— Нямаше ли едно първо правило, Карлос? — попита тя и по този начин му даде съгласието си.
Кастило погледна отново Левърет.
— Алексеев е бил женен за Сюзън.
— Дейвидсън, ти май пропусна да го споменеш — отбеляза Левърет.
Милър изви очи и поклати глава.
— Затова… — започна Березовски и спря. — Не знам как да те наричам. Господин Левърет, може би?
Левърет погледна Кастило, след това отново се обърна към Березовски.
— Виж, Том, докато реша дали наистина си свестен тип, както очевидно мисли Чарли, можеш да ме наричаш чичко Рем…
— Благодаря.
— Всички останали изглеждат луди, защо не и аз? — завърши Левърет.
— Както казвах, чичко Рем, заради тази връзка, полковник Алексеев има не само професионален, но и личен интерес да ни открие. Или ще ни върне в Русия — напълно непосилна амбиция — или ще ни ликвидира, защото в противен случай с кариерата му е свършено. Той ще бъде пример за офицер, който не е успял да предотврати бягството на съпругата си и брат й и очевидно не може да се разчита на него. — Погледна Кастило. — Карлос, тъй като Евгени Алексеев е много опитен в тези неща, а има и мотив, предлагам да го елиминираме.
— Не — отсече Кастило.
— И това ли е окончателното решение, Карлос? — попита тихо Березовски, този път по-предизвикателно.
Кастило кимна.
— Да, Том.
— Дмитрий! — предупреди го Светлана.
— Трябва да ти кажа, Карлос — продължи Березовски, — че имам няколко възможности. Едната е да се усмихвам и да се съгласявам, след това да се преструвам на изненадан, когато науча, че Евгени не е вече сред нас. Степан — по-едрият от двамата, които Александър е изпратил да ни пазят със Сюзън — едно време работеше за мен. Ще елиминира Евгени Алексеев със същия ентусиазъм, с който комендант Дъфи ще ликвидира Лаврентий Тарасов.
— Моля те, Том, не го прави — въздъхна Кастило.
Березовски не му обърна внимание.
— Втората ми възможност — продължи той — е да се опитам да те убедя, че да елиминираме Евгени, е най-важната ни задача. Ако не успея, ще се обърна към теб като брат на Светлана и ще изтъкна, че този изключително опасен мъж е решил да убие жената, която и двамата обичаме, а също съпругата и детето ми.
— Да не би да си мислиш, че не го знам? — попита Чарли.
— Дмитрий — обади се със спокоен глас Светлана, — жената, която и двамата обичате, е напълно в състояние да се грижи за себе си. Престани да се отнасяш към Карлос така, сякаш е в този занаят от вчера. Той има причини…
— Може ли да продължа? — прекъсна я Березовски.
Тя се намръщи, но не каза нищо повече.
— Сигурен съм, че Карлос ще се съгласи, че само един може да командва, затова приемам преценката и решенията му.
Кастило го наблюдава дълго, след това кимна.
— Благодаря ти.
Березовски погледна Левърет.
— Както ти така цветисто се изрази, чичко Рем: „Всички останали изглеждат луди, защо не и аз.“
— Много си мил, Том — отбеляза Левърет. — Само че чичко Рем ще гласува за ликвидирането на онзи пич, ако имаме такава възможност.
— И аз съм за — обади се Дешамп. — Шефче, ако не се оправим с него още сега, рано или късно той ще ни намери и ще ни захапе злобно отзад.
— Не съм казал, че ще го оставя да си живее спокойно. Просто не искам да го убиваме — заяви Кастило. — След като всички се провъзгласихте за луди, на никой ли, освен на мен, не му хрумна, че врагът, когото познавате, е по-малко опасен от непознатия?
— Това пък какво ще рече?
— Ще рече, че ако видим сметката на Евгени…
„Господи, говоря за съпруга на любовницата си.“
„Много странно чувство, да не говорим, че съм на много опасен терен.“