— Спипаха те, готин, а? — подхвърли Дешамп.
Милър поклати възмутено глава.
— Познавам го от сто години и знам, че когато се бъзика, е най-опасен.
— Ясен си на всички, шефче.
Кастило ги прекъсна:
— Добре, ще пробвам аз, тъй като сакатият ни приятел не казва нищо за физическото си състояние. Първи въпрос. Можеш ли да летиш, Дик?
Милър кимна.
— Според мен няма нужда Пол и Сузана да идват в „Шангри-Ла“, защото няма да заминават за Африка. Ще им разкажем какво става, след като проверим каква е обстановката в имението. Така Пол ще може да се разправя с Дъфи.
Погледна останалите. С изключение на Березовски и Светлана, които не реагираха по никакъв начин, останалите закимаха или вдигнаха палци в знак на съгласие.
— Добре, Том, нали нямаш нищо против да изпратим съпругата ти и дъщеря ти в Барилоче? — попита Кастило.
Березовски кимна.
— Можем да процедираме по два начина — продължи Кастило. — Дори по три, ако се качат на самолет, но това означава, че София ще трябва да остави Марина тук, при Сузана. Другите два варианта са да ги закараме — така ще привлечем най-малко внимание, но пътуването ще бъде безобразно дълго. Можем двамата с Дик да ги закараме с „Гълфстрийм“-а. Забележки имате ли?
— Всичко е ясно, Чарли — обади се Левърет. — Ще се пътува с „Гълфстрийм“-а.
Останалите закимаха, освен Березовски, който остана с напълно безизразно лице.
Кастило продължи:
— Добре, тогава. Алфредо, звънни на Александър и да чуем и неговото мнение. След това Пол се обажда на Дъфи, за да чуем неговото мнение как да прекараме жените до „Хорхе Нюбъри“, без да привлечем нежелано внимание.
— Предполагаш, че комендантът ще знае, че става въпрос за съпругата и дъщеря ми? — попита Березовски.
— Той е умно ченге, Том — заяви Кастило. — Вече знае къде се намират, и подозира, че ще отидат у Александър, защото знае, че съм водил там Сюзън. Затова, Пол, кажи на Дъфи, че местим жените в Барилоче.
Мунц се изправи, отдалечи се в един от ъглите на стаята и извади мобилния си телефон.
— Докато той звъни — продължи Кастило, — можем да помислим над интересния проблем как да прекараме останалите в „Шангри-Ла“. Алекс, сигурен ли си, че новите документи на Том и Сузана са наред?
— Много са добри — потвърди Дарби.
— Кои да използват? Уругвайските или аржентинските?
— Аржентинците имат право да пътуват в Уругвай само с личните си карти. Според мен да вземат аржентинските.
— Добре — съгласи се Кастило.
— Чарли, няма да е зле да им извадим американски визи — предложи Дарби.
— Само че визите ще създадат проблеми — заяви Кастило след малко.
— Какви например? Просто трябва да дам паспортите им на служителя в консулския отдел, познавам го и ще го помоля да сложи по един печат. — Замълча за миг и продължи да обяснява: — Той още се обучава за шпионин и много добре знае с какво се занимавам.
— Струва ми се, че вчера се натъкнах на него — отвърна Кастило. — Проблемът ми е посланик Силвио. Не ми се иска да действам през главата му, освен това той присъства на разговора ми с Монтвейл.
— Както прецениш — сви рамене Дарби. — Но визите може и да се окажат полезни.
Кастило се замисли за момент.
— Алекс, след като уредиш въпроса, виж се с посланика. Тъй като нямаме друг избор, най-добре е да кажем истината. Дай му паспортите и кажи: „Господин посланик, Кастило иска тези чудесни аржентинци да получат многократна виза, но само при условие, че по този начин не си слагате главата в торбата.“ Или нещо друго дипломатично, пак в този смисъл. Ако забележиш, че не му се иска, просто кажи: „Всичко е наред. Благодаря ви.“
— Дадено — съгласи се Дарби. — И още нещо, Чарли. Няма да е зле да пътувам до Уругвай с колата. Ще я кача на ферибота до Монтевидео. Имам акредитации и за двете страни, така че никой няма да ми рови багажа. Така че, ако ти трябват оръжия…
— В „Гълфстрийм“-а има оръжия — призна Кастило.
— Може да се окаже трудно да ги свалиш от самолета в Уругвай, а аз имам всичко необходимо в посолството. — Усмихна се. — Миналата седмица оставих служителя от консулския отдел, за когото вече споменах, да идва нощем, за да ги почисти и провери. Остана очарован.
Всички се разсмяха.
— И още нещо, Чарли. Ще взема Том или Сюзън с мен. Така има по-малък шанс някой граничар натегач, който е виждал съобщението от Интерпол, да ги познае. Нали се предполага, че пътуват заедно.
— Ако си с колата, ще имаме поне един автомобил в Уругвай. Добре, пътувай с колата. Следващият въпрос. Ти къде отиваш? Двамата с Дик къде да докараме самолета?
Алфредо Мунц се върна на масата.