Трийсет и пет минути по-късно се приземиха на летището в Сан Мартин де лос Андес. Макс едва бе започнал ритуала си на предния колесник, когато три джипа „Мерцедес-Бенц“ спряха до „Гълфстрийм“-а.
Последва кратък и много емоционален момент, когато всички, разплакани, започнаха да се прегръщат. Самият Кастило се просълзи.
После всички — включително Иван Грозни и Марина — се качиха на джиповете и потеглиха.
Макс погледна Кастило, наклонил глава на една страна, сякаш питаше: „Къде, по дяволите, са тръгнали тези хора с дечицата ми?“ Когато чу воя на двигателите, хукна по стълбите, без да чака да го повикат.
Пет минути по-късно излетяха.
Спряха в Барилоче за презареждане и нямаха никакви проблеми, а когато Милър провери времето, се оказа, че то ще бъде чудесно до Пунта дел Есте.
Оказа се, че имиграционните разпоредби в Барилоче са същите като на ферибота в Буенос Айрес. Един от служителите им сложи печат „Излитане от Аржентина“ в паспортите, с което удостоверяваше, че са напуснали Аржентина. След това подаде документите на уругвайския си колега, застанал до него, който на свой ред сложи печат „Влизане в Уругвай“. Когато кацнеха в Пунта дел Есте, нямаше да има никакви проблеми.
Час след като излетяха, сержант Кенсингтън докладва, че Алфредо, Дарби и „техният приятел“ са на борда на ферибота и всеки момент ще потеглят за Монтевидео. Това означаваше, че няма да има никакви въпроси за новата лична карта на Березовски.
Полетът до международното летище „Капитан де Корбета Карлос А. Курбело“ премина безпроблемно, а Кастило направи едно от най-добрите си кацания досега.
„А това според седмо правило на Кастило означаваше: «Макар всичко досега да премина гладко, със сигурност нещо ще се прецака през следващите пет минути.»“
— Последния път, когато кацнах тук, бяхме единственият самолет на пистата — отбеляза той, когато завиха от пистата и последваха пикапа водач към определената за тях стоянка. — Виж какво е сега.
Не можаха да преброят кацналите самолети, но най-големите сред тях бяха четири лъскави „Боинг 737“. Съдейки по логото, два бяха чилийски, един аржентински. Другите два — „ГОЛ“ и „Оушън Еър“ — бяха напълно непознати на Кастило, но съдейки по флага на вертикалните стабилизатори, и двата бяха бразилски.
Пикапът ги отведе при частните самолети, повечето „Бийчкрафт“, но имаше и два „Гълфстрийм“-а, единият бразилски, а другите американски.
— Какво е това място? — полюбопитства Милър.
— През лятото богатите южноамериканци идват тук, за да си броят парите. През зимата е истинско мъртвило. Последния път, когато бях тук, беше зима и приличаше на декор от научнофантастичен филм. Пълно е с луксозни къщи, все къщи за милиони долари и никакви хора.
— А ти какво си правил тук?
— Опитвах се да спипам Хауард Кенеди. — Той замълча, след това уточни: — Агентът от ФБР, който се чупи, за да работи за Певснер.
Милър кимна.
— Кенеди се опита да продаде Певснер. Опита се да го очисти и междувременно, за малко да ми види и на мен сметката. Щеше да успее, ако го нямаше Лестър. Имах намерение да отведа господин Кенеди у дома и да го предам на ФБР, за да го пратят във федералния затвор във Флорънс, Колорадо, и така да си спечеля вечната благодарност на ФБР. Така и не успях да разбера защо не ме понасят тези момчета.
— И аз чух такова нещо — влезе в тон Милър. — Господи, виж ги всичките тези самолети.
— Последния път тук бях единственият на пистата.
— Някой е ликвидирал Кенеди преди да се появиш, нали?
— За съжаление. Певснер бе преценил, че да изнасилват Кенеди редовно, не е достатъчно наказание, задето е крадял от него и го е предал. Когато пристигнахме в „Конрад“, по-точно казано „Сизърс Палас“ на Пунта дел Есте, имах чувството, че всички уругвайски ченгета са се събрали на конференция. Има едно уругвайско ченге — главен инспектор от уругвайската национална полиция, някой си Хосе Ордьонес — което никак не ме харесва, между другото. Дано не го видим…
— Чарли, аз така и не успях да разбера защо са толкова малко хората, които те харесват.
Милър посочи през прозореца.
Пикапът беше спрял и шофьорът и още един мъж слизаха от автомобила.
— Най-сетне — въздъхна Кастило. — Мислех, че ще рулираме чак до Монтевидео.
С палки ги насочиха къде да паркират и те спряха двигателите. Милър разкопча предпазния колан.
— Чакай малко, искам да ти доразкажа — помоли Кастило.
— Давай.
— Ордьонес беше във фоайето на „Конрад“, когато влязохме. Заведе ни в един от хубавите апартаменти, където, вързани за два стола, бяха телата на Кенеди и тип, когото Дешамп разпозна като подполковник Виктор Жданков от службата на Путин за Защита на конституцията и борба с тероризма. Бяха завързани, защото някой ги беше пребил до смърт. Според професионалното мнение на главен инспектор Ордьонес, е бил използван метален ръжен. Пръстите на ръцете и краката им бяха смазани, след това очевидно са преминали на по-яките кости. Беше гадно.