Посланикът мълчеше, докато оглеждаше останалите и мислеше какво да каже.
Накрая погледна към Кастило.
— Първо, скъпи приятелю, ако те пипнат близо до Стенливил — а те ще те открият с това бяло личице — ще те убият и по всяка вероятност ще те изядат. Черният дроб на бял мъж се смята за добро жужу срещу куршумите. А пък останалите, ако са достатъчно глупави, за да отидат в онези райони, ще заварят жалките останки от опитите на европейците да наложат културата си в Конго. Европейци, за съжаление, там отдавна няма. Летището — на което всеки ден кацаше „Боинг 707“ до Брюксел и обратно — е отдавна затворено. Ширят се болести. Електричество почти няма, защото почти никакъв петрол не стига до генераторите в Конго. Ще попаднат на разлагащи се тела в джунглата, също както са постъпвали Червените кхмери в Камбоджа. Да продължавам ли?
Кастило не отговори.
— Единственият начин, по който можете да унищожите фабриката, е по въздуха — заяви Лоримър.
— Ние дори не знаем къде се намира — призна Кастило.
— А, ще я намерим — отвърна Деуит.
— „Ние“ ли, Деуит? — попита саркастично Кастило.
— Мислех, че съм на интервю за работа — отвърна напълно сериозно Деуит. — Да не би да греша?
— Чарли — заговори Левърет, — можем да съберем екип от четирима, може би петима стрелци. Откриваме съборетината, маркираме я и звънваме на Военновъздушните сили.
— Трябва да… — започна Кастило. Спря, когато звънецът издрънча остро, а веднага след това звънна и телефон.
Лоримър вдигна слушалката, заслуша се, накрая благодари и затвори.
— Очевидно още някой е бил наблизо и е решил да се отбие. Главен инспектор Ордьонес.
— По дяволите! — възкликна Кастило.
— Предполагам, че Дмитрий и Светлана ще се чувстват по-добре, ако Деуит ги разведе из имението.
— Защо не ги заведем в някоя стая? — предложи Кастило. — Може да е съвпадение.
„Или пък ще размаха информацията, пусната от Интерпол.“
— Светлана, Дмитрий, елате с мен — помоли учтиво посланик Лоримър.
— Не се притеснявайте. Ще му трябват пет или шест минути, докато пристигне от магистралата — обясни компетентно Деуит.
XIV
(Едно)
Главен инспектор Хосе Ордьонес от Националната полиция на Уругвай, мургав мъж с тъмни очи в края на трийсетте, в добре ушит костюм, влезе във вътрешния двор пет минути по-късно.
— Вратата беше отворена, господин посланик — обърна се той учтиво към Лоримър. — Затова влязох.
— Винаги си добре дошъл, Хосе, както ти казах последния път, когато се видяхме. — Той посочи към масата. — Тъкмо приключвахме с обяда, но има предостатъчно…
— Много мило, господин посланик. Денят ми се оказа наистина невероятен и не съм обядвал. — Огледа седналите на масата и кимна.
— Радвам се да те видя, Хосе — поздрави Мунц. — Невероятен ли каза?
Ордьонес се настани на едно от празните места.
— Точно така. Станах много рано.
— Виж ти — обади се Кастило.
— Някой звънна на вратата в неприлично ранен час, но когато отворих, нямаше никой. Някой обаче беше пъхнал това под вратата — обясни Ордьонес.
Подаде на Кастило бял пощенски плик. Не беше запечатан.
Ордьонес кимна.
— Да, погледни какво има вътре.
Кастило отвори плика и извади лист хартия. Зачете се.
След това го подаде на Алфредо Мунц, той също го прочете и го подаде на Едгар Дешамп, който на свой ред го прочете и го предаде на Алекс Дарби.
ИНТЕРПОЛ, ЗАПОВЕД ЗА ИЗДИРВАНЕ EUR/RU 2005–6777 БЕРЕЗОВСКИ, ДМИТРИЙ И EUR/RU 2005–6778 АЛЕКСЕЕВА, СВЕТЛАНА.
ДОСТОВЕРНИ ИЗТОЧНИЦИ СЪОБЩАВАТ, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО БЕРЕЗОВСКИ И АЛЕКСЕЕВА ДА СЕ ДВИЖАТ ЗАЕДНО С К. Г. КАСТИЛО. ПОДПОЛКОВНИК КАСТИЛО Е ОФИЦЕР ОТ РАЗУЗНАВАНЕТО КЪМ АМЕРИКАНСКАТА АРМИЯ, КОЙТО ПРИТЕЖАВА И ДРУГА ИДЕНТИФИКАЦИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА СТАРШИ АГЕНТ ОТ АМЕРИКАНСКИТЕ ТАЙНИ СЛУЖБИ. ПОСЛЕДНО Е ЗАБЕЛЯЗАН В БУЕНОС АЙРЕС НА 2 ЯНУАРИ 2006.
ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ РУСКИЯТ ОФИЦЕР, ПОЛКОВНИК ЕВГЕНИ АЛЕКСЕЕВ ОТ СВР, КОЙТО ОТГОВАРЯ ЗА СЛУЧАЯ БЕРЕЗОВСКИ/АЛЕКСЕЕВА, Е ИЛИ В БУЕНОС АЙРЕС, ИЛИ НА ПЪТ КЪМ АРЖЕНТИНА. ПЪТУВА С ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПАСПОРТ.
Дарби сгъна листа и го върна на Ордьонес, след това заяви:
— Ако не знаех как стават тези неща — нито един агент на ФБР не би направил подобно нещо — бих казал, че някой е пуснал секретна информация на ФБР до служител от местната полиция.
Ордьонес не отговори.
— И така, подполковник, преди да закуся, се обадих тук-там — това сведение щеше да е на бюрото ми, когато отидех на работа — и научих, че красивият ти самолет е кацнал в Пунта предишната вечер, а господин Дарби се е качил на ферибота за Монтевидео. Тогава позвъних в „Конрад“, защото реших, че сигурно ти се иска да поиграеш комар. От хотела потвърдиха, че си там, в компанията на поразителна червенокоса дама. Казах си: „След като му дадох ясно да разбере, че аз лично и правителството на Уругвай полуофициално заявихме, че предпочитаме да обикаляш като турист някъде другаде, защо не успяваш да устоиш на изкушението да се връщаш в Пунта?“