Всички мълчаха замислено.
Ордьонес срещна погледа на Кастило, след това на Мунц.
— Благодаря ти, Хосе — кимна Мунц.
„Хайде пак, Алфредо, помисли си Кастило, за пореден път действаш, без да ме питаш.“
„И този път си прав.“
— И аз ти благодаря, Хосе — кимна на свой ред Кастило.
Ордьонес махна небрежно с ръка, сякаш се опитваше да каже: „Разбира се. Това не е нищо.“
Накрая заяви:
— Аз, разбира се, не съм идвал тук. Ще пийна още една чаша от ароматното каберне и си тръгвам.
(Две)
Березовски и Светлана излязоха от стаята, където чакаха.
Кастило подаде справката от ФБР на Березовски. Той я прочете и я прехвърли на Светлана.
— Не знам какво е това — призна той.
— Справка — уточни Кастило. — ФБР ги изпраща на хора, които са заинтересовани. Води се неофициална, но всъщност си е съвсем официална.
— Въпросът — намеси се Дарби — е откъде е получена информацията. Подозирам, че е Монтвейл.
— Забил е нож в гърба на шефчето — подхвърли Дешамп. — Въпреки че му обеща да не го прави.
— Може да е Монтвейл — съгласи се Кастило. — Но може и да са от ФБР, независимо че президентът е наредил никой да не закача Звеното за организационен анализ. Говорим за ФБР, които са под командването на съдебното министерство, не на Монтвейл. Те не понасят нито него, нито мен. А що се отнася до историята как съм отвлякъл Дмитрий и Светлана от представителката на ЦРУ във Виена, тя ще плъзне из цял Вашингтон. Те лесно ще открият „Гълфстрийм“-а. Знаят, че е в Буенос Айрес. Затова се твърди, че сме забелязани в Буенос Айрес. Мислят си, че могат да злепоставят Монтвейл, да ми го начукат и да оберат лаврите, като пипнат руснаците, като изпратят това сведение и в Буенос Айрес, и в Монтевидео. Нещо не се връзва с мотото им „Вярност, храброст и единство“, а?
Дарби, Деуит и Дейвидсън се изсмяха. Дешамп изсумтя.
— В Буенос Айрес — продължи Кастило — могат да се случат две неща. Може Артигас да е получил справката и да я е изгубил.
— Кой, Чарли? — попита Дик Милър.
— Хулио Артигас. Беше агент на ФБР в Монтевидео. Прилича на брат на Ордьонес. Умен. Свестен човек. Научи — по-скоро сам разбра — за нас повече, отколкото му се искаше, затова го прехвърлихме към Звеното за организационен анализ и го изпратихме на работа в посолството в Буенос Айрес. Инспектор Дохърти му даде ясно да разбере, че ако се държи прилично, Дохърти ще се погрижи за работата му във ФБР.
Милър кимна с разбиране.
— Значи е получил информацията и просто е скъсал листа. Друг агент на ФБР обаче я е получил също и я отнесъл на посланик Силвио, за да получи разрешение да съобщи на ДРУ или на когото трябва, а Силвио е казал: „Още не“ или пък: „В никакъв случай“. Същата информация е била изпратена и в Монтевидео, където момчетата от ФБР са я предали за Пищовлията Юнг, тъй като знаят, че работи за нас, и на посланика, който все още ни има зъб заради Пищовлията, а и лично на мен. Представям си Макгрори…
— Кой? — попита отново Милър.
— Посланикът — уточни Чарли. — Сигурно се е усмихнал доволно и е казал, че местните власти трябва да научат какво е съдържанието на сведението. Според Макгрори, да пъхне писмо под вратата на Ордьонес по време, когато инспекторът спи, му дава възможност да „се измъкне сух от водата“. Най-интересното е, че никъде не пише „ФБР“.
Той посочи листа.
— Така е — потвърди Дешамп.
— Май шефчето не е чак толкова тъп, колкото изглежда — отбеляза Дешамп и си спечели студен поглед от Светлана.
— Какво означава това? — попита Березовски.
— Тъй като нямаме представа в чии ръце е попаднала тази информация, не мога да кажа какво означава. Само че не е много разумно вие със Свет — а и останалите от нас — да се връщаме в Аржентина.
— Хрумва ми абсурдната мисъл — започна Дешамп — да приемеш фактите и да се откажеш да изравняваш със земята химическия завод.
— Според теб това ли трябва да направя? — попита спокойно Кастило. — Да не го правя ли?
— Това е просто една възможност, шефче.
— Не те попитах това.
— Очевидно това е най-разумното — заяви Дешамп. — От друга страна обаче, все още имам романтичното желание да се покрия със слава.
Милър изпъшка.
— Да не би представата ти да се покриеш със слава е, като се озовеш в някой жужу казан, в който къкри вечерята на конгоанец? Нали чу какво каза посланикът за шансовете на бял мъж в Конго?