— Значи имаш намерение да въведеш всички тези хора в Овалния кабинет — между другото, той не е там, изнася реч в Сейнт Луис — и после какво?
— Ще се опитам да го убедя, че там има химическа лаборатория и завод, господине. Ще поискам разрешението му да ги унищожа. Не мога да се справя сам.
— Доколкото си спомням, предложих ти нещо подобно, подполковник — подхвърли саркастично Макнаб. — Слушай ме внимателно, подполковник. На това му се казва пряка заповед. Няма да звъниш на президента. Няма да се срещаш с президента.
Кастило не отговори.
— Давам ти пряка заповед, подполковник, утре сутринта ще влезеш в Съединените щати под името Карл Вилхелм фон унд зу Госингер във Форт Лодърдейл. След това летиш до Пенсакола, Флорида. След като си осигуриш луксозно настаняване в някой хубав хотел на брега, се свързваш с мен по радиото — аз сигурно ще бъда във Форт Райкър — и ще ти кажа къде точно в Хърлбърт се намирам, а ти изпращаш Джак Дейвидсън да ме вземе. Не, да дойде Финеас. Искам да си поприказвам с него.
Кастило продължаваше да мълчи.
— Надявам се мълчанието не означава — рече след малко Макнаб, — че един от най-добрите офицери, които съм имал, обмисля как да се измъкне от заповедта ми.
„Да, господине.“
„Точно това обмислях, господине.“
„Точно така, говоря в минало време, защото за мен сте един от най-добрите офицери, които познавам.“
„Сигурен съм, че си мислите, че съм много по-умен, отколкото съм в действителност.“
„Работата е там, че наистина обмислям как да се измъкна от тази заповед…“
— Ще се свържа с вас по радиото веднага щом се настаним в хотел в Пенсакола.
След поредното дълго мълчание, Макнаб продължи:
— Почини си, Чарли. Полетът от страната на гаучосите е дълъг, а утрешният ден със сигурност ще бъде доста натоварен. Край на връзката.
— Прекъсни — рече Кастило и се обърна към Светлана.
Тя го наблюдава дълго, след това върна слушалката на мястото й. Накрая стана от седалката на втория пилот и се върна в пътническата кабина.
На Кастило му се стори, че тя искаше да каже нещо, но след това премисли и премълча.
Погледна през прозореца на кабината и видя мексиканците — митничар и служител на имиграционните власти — да проверяват паспортите и документите на самолета. Зад тях бяха спрели два джипа „Юкон“ с логото на „Гранд Козумел“ на вратите.
Четири горили — тези, изглежда, бяха мексиканци — стояха до джиповете и чакаха да се заемат с поставената им задача.
(Четири)
— Това е — завърши Кастило. — Поради ред причини, вместо да отидем да се срещнем с президента утре, всички — с изключение на Свет и Дмитрий, които остават да гледат как се плискат вълните — отиваме да се срещнем с генерал-лейтенант Макнаб. Може би, след като ни изслуша, ще каже: „Добре, вървете да се срещнете с президента.“ А може и да не го каже.
— Познавам Макнаб достатъчно добре и знам, че няма да се опитва да се покрие — заяви Левърет. — Какво му е хрумнало?
Кастило сви рамене.
— Трябва да почакаме и ще разберем. Без него сме наникъде. А след разговора с него ми хрумна една неприятна мисъл. Дори да отида при президента, дори той да ми повярва, ще иска второ мнение, за да бъде взривен заводът, а човекът, от когото ще поиска това мнение, е генерал-лейтенант Брус Дж. Макнаб.
— Искам да кажа нещо, подполковник — обади се Березовски.
„Подполковник, значи. Прозвуча твърде сериозно.“
— Разбира се — съгласи се Кастило.
— Правилото, че всички знаят какво става, важи ли за мен и Светлана, или предпочиташ да ти кажа каквото имам, насаме?
— Говори, Дмитрий.
— Името полковник Пьотр Сунев говори ли ти нещо?
— Самият господин с ядрените куфарчета ли? — попита Дешамп. — Това яйце яко се размаза по лицето на Агенцията.
Кастило се разсмя.
— Да, Дмитрий, чували сме за него. Приятели ли сте?
— Да. По-точно казано, той ми беше приятел.
— Нищо не разбирам — призна Деуит.
— Бивши колеги на Дмитрий — обясни Дешамп — позволяват на Агенцията да разбере за сто атомни бомби, скрити в куфарчета, внесени успешно в страната и разнесени в целите Щати в очакване да бъдат детонирани в подходящия момент…
— И — продължи вместо него Дарби — тази информация беше потвърдена от руснака от КГБ Пьотр Сунев, който премина на наша страна.