Оказа се подполковник Рандолф Ричардсън III от Армейската школа по авиация.
Ефрейтор Брадли наруши мълчанието, когато скочи на крака, столът му изскърца остро по пода и се прекатури.
— За почест! — изрева той. — Висш офицер на борда!
— Свободно — заговори Макнаб. — Добър вечер, господа. — Едва тогава забеляза Светлана и Сандра. Погледна Кастило и добави: — И дами.
Макнаб заслиза гордо и се отправи към Светлана и Сандра, които похапваха стриди с шардоне.
— Брус Макнаб, дами. Разрешете да попитам какво търсят две красиви дами с тази сбирщина грозници?
— Аз съм Сандра Бритън и чакам приятното прекарване, което ми бе обещано от онзи грозник, ако дойда с него — обясни Сандра и посочи съпруга си. — Досега ми подхвърля някакви смрадливи стриди.
Светлана се разсмя и Макнаб се обърна към нея.
— Ами вие, мила моя? Какво ви обеща вашият грозник?
— Мислех си за нещо повече от стриди, но държа да призная, че тези си ги бива.
— А вие коя сте?
— Сюзън Барлоу, господин генерал-лейтенант, а това е брат ми Том.
Очите на Макнаб казваха: „Как ли пък не. Много добре знам кой е брат ти Том.“
— За мен е чест, господин генерал-лейтенант — рече Березовски. — Чувал съм много за вас от Карлос.
— Сигурно — отвърна Макнаб.
— Аз съм Едгар Дешамп, господин генерал-лейтенант. И аз така.
— Какво?
— И аз съм чувал много за вас, господин генерал-лейтенант.
— И аз така. От общи познати във Вирджиния.
— Алекс Дарби, господин генерал-лейтенант. — Дарби подаде ръка, разсмя се и добави: — И аз така, и вие така.
— Какво значи това?
— И аз съм чувал много за вас, а сигурно и вие сте чували много за мен от същите познати във Вирджиния.
— Така е — потвърди Макнаб и се обърна към Лестър Брадли.
— Струва ми се, че ти си представителят на морската пехота.
— Тъй вярно, господине, ефрейтор Лестър Брадли, господине.
— И за теб съм чувал, синко — рече Макнаб. — И то все хубави неща от хора, които уважавам.
Ефрейтор Брадли се изчерви.
Макнаб погледна Милър.
— Как е коляното ти, Дик?
— Оправя се, господине.
Без да каже и дума, генерал-лейтенантът подаде ръка на Дейвидсън, след това и на Левърет и се обърна към останалите от придружителите си. Бяха застанали в коридора. Посочи отляво надясно.
— Подполковник Питър Удс, вторият най-лош адютант, който някога съм имал, защото най-лошият е подполковник Кастило. Това е майор Хоумър Фостър, който не позволи на подполковник Ричардсън да допусне фатални грешки, докато летяхме насам. Последният е подполковник Ричардсън, колега на Кастило и Милър от „Уест Пойнт“. Запознайте се, господа.
Макс пристъпи към Макнаб, седна пред него и подаде лапа.
— Генерал-лейтенант Макнаб, това е Макс — представи ги Кастило. — Макс, това е генерал-лейтенант Макнаб.
Макнаб се наведе и пое лапата на кучето.
— Днес се запознах с едно от кутретата ти, Макс. Мокреше на воля килима в кабинета на генерал Креншо във Форт Райкър.
— А синът ми Ранди гледа братчето му — добави подполковник Ричардсън.
Светлана чу и погледна Кастило. Той кимна.
— Свършихме ли с любезностите? — попита Макнаб. — Тези ордьоври ми се струват доста апетитни, но истината е, че съм гладен като вълк.
— Ще ви харесат, господин генерал-лейтенант — обади се Березовски. — Да ви налея ли чаша вино?
— Човек по мой вкус — отбеляза Макнаб. — Има ли „Малбек“?
— Господине? — чу той гласа на подполковник Ричардсън.
Макнаб го погледна.
— Господине, не ми е никак приятно да прекъсвам такава прекрасна…
— Как се казва хотелът, в който ще бъдем? — прекъсна го Макнаб.
— Спа курорт „Портофино“ на Пенсакола Бийч, господине.
— Двамата с Удс да ме чакате в седем — разпореди се Макнаб.
— Слушам, господине. Благодаря ви, господине.
Ричардсън си взе довиждане и бързо си тръгна.
Макнаб погледна Кастило.
— Госпожа Ричардсън се грижи за група момчета от Райкър. Включително и тяхното момче. Отседнали са в мотел, близо до военновъздушната база, за да могат децата да разгледат Военноморския музей.
— Страхотен музей.
— Генерал Креншо ми каза, че си научил момчето да лети.
— Така е, господине.
— Утре може и да имаш възможност да му кажеш „здрасти“.
— С удоволствие, господине.
— Стига да остане време. Тъй като няма да обсъждаме проблемите по време на вечеря, а довечера няма да разполагаме с достатъчно време, утре ще ни се струпат доста задачи.
— Така е, господине.
— Може би тогава ще чуя разумното ти обяснение, подполковник.