— Генерале — прекъсна го Березовски.
— Нека позная, подполковник. Тук сте, защото искате да се предадете на ЦРУ и да ги оставите да ви разпитат, като използват средства, които според тях са ефективни, включително и химически средства. Възхищавам ви се. Наистина. Само че няма нищо да излезе. Ще попитате защо. Защото хората вярват на онова, на което искат да вярват. Ако Агенцията ви тикне в някой от почивните си домове някъде из Мериленд, те няма да успеят да докажат, че лъжете, ще се оправдават с натриевия пентотал или каквото там са ви налели във вените, за да ви накарат да кажете нещо. Накрая просто ще умрете. Схванахте ли какво казвам, подполковник?
— За какво намеквате? — попита Светлана. — Да не би да искате да кажете, че Карлос трябва да представи доказателства на бюрото на президента? Така ли е?
— Именно — потвърди Макнаб. — Без доказателства, просто ще си пик…
— Ще пикаете срещу вятъра — довърши невинно Светлана.
Макнаб една потисна усмивката си.
— След като си толкова умна, защо тогава гледаш Чарли така, сякаш е мъжът на мечтите ти?
— Защото е така. Сега може ли да се върнем на доказателствата?
— Нека първо дадем дефиниция на доказателства — продължи Макнаб.
— И как ще стане? — попита Светлана.
— Да си намерим експерт — предложи Макнаб.
— Форт Детрик — обади се Дешамп.
— Форт Детрик — потвърди Макнаб. — Ефрейтор Брадли, предполагам, че радиото е включено.
— Включено е, господине — потвърди Брадли. Пристъпи към генерал-лейтенант Макнаб и му подаде слушалката.
— Обърнете внимание — помоли Макнаб. — Правим необратимата крачка. Няма връщане назад. Това е наистина последният ви шанс да се оттеглите. Много ми се иска да не бях аз този, който води играта, защото щях пръв да се отправя към вратата.
Огледа присъстващите за последен път и стисна слушалката.
— Брус Дж. Макнаб, кодиране. Свържете ме с оператор на Белия дом.
— Белият дом. Добър вечер, генерал-лейтенант Макнаб. Слушам ви.
— Свържете ме с главнокомандващия Медицински проучвания на армията във Форт Детрик, Мериленд, по обезопасена линия, ако обичате.
— Какво? — попита обърканият Березовски.
Макнаб покри слушалката с ръка.
— Навремето се наричаше Военна химическа лаборатория, преди политически правилните наименования да залеят света.
XV
(Едно)
Сред многото неща, които младши лейтенант Кастило научи като адютант на тогавашния бригаден генерал Макнаб, бе, че Макнаб вярва, че независимо колко благородни са нечии намерения, да работиш, когато си уморен, води до грешки и недоглеждания, най-често и до двете.
Започваше събрания и разговори като това, след като преценеше състоянието на участниците и колко дълго могат да продължат.
Затова Кастило не се изненада, когато подполковник Питър Удс прекъсна Макнаб по средата на изречението и обяви:
— След трийсет секунди ще бъде полунощ, господин генерал-лейтенант.
Когато влизаха в апартамента след вечерята в „Макгуайър“, Макнаб бе погледнал Удс и бе казал „Полунощ“. Подполковник Удс бе кимнал с разбиране.
Тази вечер всички научиха, че генерал-лейтенантът не обича да бъде прекъсван. Всички, освен Удс и Кастило, очакваха да се разрази буря, когато Удс съобщи колко е часът.
Вместо това Макнаб се обърна към Светлана.
— Както гаджето ти — би трябвало да кажа господин приятелят ти, но няма да е точно, Сюзън — вероятно ти е казал, щом удари полунощ, преставам да бъда мил човек и наставник и се превръщам в трол.
— Не мога да повярвам — усмихна се Светлана.
С тези думи си спечели нова усмивка.
Тя бе от четиримата в стаята, които се осмеляваха да прекъсват Макнаб и дори да оспорват мнението му, без да предизвикат грубостта му. Другите бяха брат й и Финеас Деуит.