— Продължаваме в девет — обяви Макнаб. — Накратко. Основният ни проблем е незнанието. Не знаем какво точно замислят гадните иранци и руските им наставници, знаем единствено, че има нещо. Няма и да знаем за какво става въпрос, докато полковник… — Замълча и погледна Удс.
— Хамилтън, господине. Полковник Дж. Портър Хамилтън — довърши вместо него Удс.
— Дж. Портър Хамилтън от Армейския институт за медицински проучвания във Форт Детрик не пристигне. — Погледна отново Удс.
— В осем и петнайсет с полет на „Делта“ „616“ от Атланта — довърши отново Удс.
— И ще го посрещне…
— Подполковник Ричардсън, господине.
— Когато пристигне, ще ни разкаже всичко, което знае по въпроса. Няма смисъл да избързваме, след като не знаем достатъчно и не можем да планираме как да изпратим хората си в Демократична република Конго. Дали по суша през Руанда, както казва Финеас, или по въздух, но това не е много разумно, тъй като няма да знаем къде точно да ги спуснем, за да не се окажат в средата на джунглата без всякакво превозно средство. Хората ни ще действат тайно, господин Левърет заминава за Браг без много шум. Във връзка с това, брат Бритън предполага, че онези, които държи да нарича Афроамерикански луди глави, знаят полезни неща и че може да научи необходимото от тях, следователно трябва да го изпратим…
— Заедно с прекрасната му съпруга — прекъсна го Сандра.
Макнаб се подразни, но не избухна.
— Заедно с прекрасната му съпруга във Филаделфия възможно най-скоро и без много приказки, което може да се окаже доста трудно, защото Тайните служби са го поставили под наблюдение. Ако все пак успеем да се справим с това, нашите хора ще бъдат транспортирани до… — погледна Кастило.
— Международно летище „Грегоар Кайбанда“ в Руанда или до международно летище „Буджумбура“ в Бурунди — довърши Кастило.
— В зависимост от това, кое място се стори по-добро на Финеас, който ще проучи и двете, след като влезе във всяка една страна поотделно от Уганда, той може да успее да убеди угандийското посолство във Вашингтон да му издаде виза. Малко пари няма да са излишни. И така, Финеас, с подходящо количество пари ще купи автомобили, които ще чакат хората ни или…
— На „Буджумбура“ или на „Грегоар Кайбанда“ — довърши отново Кастило.
— Или ще ги спуснем — обади се Левърет.
— Благодаря, чичко Рем. Може ли да продължа?
— Извинете, господине.
— Автомобилите ще ни чакат, когато влязат някак в страната или с наш „727“, — пребоядисан като някой полуразпаднал се африкански товарен самолет — това ще реши полковник Джейк Торине, или, както предложи чичко Рем, ще ги спуснем. След като вземат автомобилите, Финеас ще даде подкуп на охраната на моста в южния край на езерото Киву, откъдето ще поемат по национален път номер три. Колко далече ще стигнат, зависи от това, къде точно се намира лабораторията. Надяваме се, че брат Бритън, след като се откъсна от бившите си приятелчета в Тайните служби, ще успее да изкопчи от Афроамериканските луди глави поне някакъв бегъл намек за местонахождението на лабораторията. След като се справим и с този незначителен детайл, ще можем да ги насочим накъде да тръгнат, те ще навлязат в района на завода, за да потърсят каквото… — Погледна подполковник Удс.
— Полковник Дж. Портър Хамилтън.
— Полковник Дж. Портър Хамилтън (притесняват ме хора, които се срамуват от първите си имена) им каже да търсят. След това измъкват откритото от Конго и го отнасят на място, което все още не сме определили. Щом материалът и хората ни са в безопасност на борда на нашия танзанийски товарен самолет „727“ на път към Съединените щати, полковник Кастило ще престане да търси по пясъка в Козумел интересни миди или каквото там смята да прави с Том и Сюзън, връща се в Щатите и предава на президента доказателството, че злите иранци и руснаци наистина се занимават с онова, което според разузнаването на ЦРУ е най-обикновен завод за рибни консерви.
— Господине — обади се Кастило, — мисля, че мога да замина с Деуит за Уганда и да направлявам операцията оттам.
— Не помня да съм те питал за мнението ти, подполковник, но след като си решил да ми размътваш водата, държа да ти кажа, че не можеш.
— На това му се казва авторитет! — възкликна Светлана.
— Обзалагам се, мила моя, че сред другите тайни, които нашият Карлос е споделил с теб, е и тази, че не обичам да бъда прекъсван.
— Не е казал нито дума.
Макнаб погледна Дешамп.
— Кажи ми, Едгар, защо ми се струва, че тези двамата са напълно подходящи един за друг?